Джералдин Чаплин представи новия си филм „Лука“ на „София Филм Фест“

В „Истории на Мария Йотова“ ви срещаме с актрисата, която на 79 години продължава да снима. Бащата на майка й е великият Юджийн О'Нийл, била е женена за режисьора Карлос Саура. Труман Капоти и София Лорен са били семейни приятели на родителите й Тя е или израснала, или живяла или работила с някои от най-великите хора на своето време. А и самата тя има впечатляваща кариера в киното.

За съжаление, България е свързана с една доста зловеща история – а именно отвличането на тленните останки на баща й.

„Това, което лично аз не знаех е, че самата тя е преговаряла с похитителите за откупа. За съжаление, България е част от тази семейна тяхна история, но тя не е ядосана и сърдита и казва, че свързва страната ни с цветя, а не с този случай“, разказва Мария Йотова.

„Татко винаги работеше и не трябваше да шумим. Беше много добър баща, но и много взискателен към децата си. Беше първият, който отиваше на снимачната площадка и последният, който си тръгваше от нея. Когато поисках да стана танцьорка, а аз съм продукт на Кралското балетно училище, директорът ми каза: „Искаш да ставаш балерина? Трябва да знаеш, че това е като да си смесица между боксьор и балерина.“ Тези неща изградиха голяма част от характера ми.

Кога разбрахте колко е известен и как света се прекланя пред него?

Винаги съм знаела, че е най-великият човек на земята.

Кога сте усещала него и майка си в себе си?

Благодарна съм в дисциплината, в която ни възпита. В „Доктор Живаго“ преди 60 години имитирах майка си през повечето време. Имах много силна връзка с нея. Имитирах я и си мислех за нея през цялото време. Когато са се запознали с татко, тя е била много млада, а той – много възрастен. Те имаха невероятна връзка и никога не се разделяха.

Какво ви разказваха за любовната им история?

Флиртуваха като тийнейджъри на задната седалка на кола. Винаги е било очевидно колко се обичаха и каква привързаност имаха един към друг. Иска ми се да бях таланта и човечността му. Мисля, че е нещо, което се учи. Понякога успяваш, понякога – не. Може би по външен вид приличам на него.

Може ли да се излезе от сянката на такъв баща?

Обичам тази сянка. Почти всяка нощ, когато заспивам, си казвам: „Баща ми е Чарли Чаплин!“ Странното е, че много млади хора днес не знаят кой е той. Не знам на какво се дължи. Филмите му не се излъчваха в САЩ за много дълъг период от време.

Когато баща ми се гледаше по телевизията винаги говореше в трето лице. Докато аз не говоря в трето лице, когато се гледам. Понякога си казвам, че съм могла да се справя по-добре.

Баща ви е работил до края. А на Вас снима ли ви се още?

Докато при мен идват сценарии, които ми харесват, ще играя. В момента играя основно умиращи възрастни дами. Умирала съм толкова много пъти на екран… Играя и възрастни дами с Алцхаймер. Докато се появяват интересни неща за снимане, ще снимам. Ако харесвам режисьора също.

Какво ви се играе без значение от възрастта?

Невъзможно е да се абстрахирам от възрастта си. Аз съм стара. В живота не бих искала да умра в свят, разкъсван от разделения. Но за съжаление, така ще бъде.

Какво бихте искали да бъде времето, вместо с бариери и граници?

Искам да има повече човечност. Съсипваме планетата си, а пращаме хора на Марс. Намирам това за лудост. Ужасно е, но нещо добро трябва да се случи. И дано да стане преди да умра.

На колко години бяхте когато почина баща Ви?

На около 30. Работех по филм с Карлос Саура и им казах, че баща ми умира. Но ми казаха: „Не можеш да се прибереш! Снимаме филм!“ Отговорих им, че баща ми е Чарлин Чаплин. Не ме пуснаха да се сбогувам с него. Но ми дадоха почивен ден за погребението. Тогава реших, че няма да отида.

Тежи ли ви това?

Не, той вече беше починал. Исках да се сбогувам, докато беше жив.

Има една ужасна история, свързана с България и тя е, че след смъртта на баща Ви двама човека открадват ковчега с тленните му останки и искат откуп от майка Ви. Помните ли този момент?

Аз бях посредникът. Когато се обадеха, полицията казваше: „Продължавай да говориш!“ Има много комедия в това ужасно нещо – единият беше българин, а другият – поляк. Прочели, че в Сицилия мафията убила човек и после искали откуп за тялото. Казали са си, че това е добра идея. Не знам с кого от двамата преговарях, но наричаше себе си Мистър Роше. Все повтарях, че искам доказателство, защото много хора твърдяха, че тялото е при тях. Похитителите казаха: „Какво искаш? Пръст на ръка? На крак? Аз отвръщах, че искам само номера на ковчега… Направиха полароидна снимка на ковчега. Така разбрахме, че това са истинските похитители. Все казваха, че не трябва да има полиция. Искаха да се срещнем на точно определено място. А полицията беше в задната част на колата на майка ми. Пътувахме към място, пълно с полицаи. Не можеха да допуснат отвличане в Швейцария, защото всички богати и известни хора пращаха децата си да учат там. Следяха ни, имаше полицай облечен като пощальон.

Беше ли готово семейството Ви да плати този откуп?

Майка ми от самото начало каза, че няма да плати откуп за мъртво тяло.

Надявам се, че не това е историята, с която свързвате България?

Абсолютно, не. Свързвам България с цветя.

Разкажете ми за филма, който ще представите тук.

Това е един брилянтен филм, наречен „Лука“, адаптаця е на романа „Татарската пустиня“ на Дино Будзати.

В него се разказва как един човек чака години наред нещо да се случи, а то не идва. А когато то дойде, вече е прекалено стар за това.  Имате ли Вие подобна история?

Аз чакам смъртта, както хората на моята възраст правят. Идват много неприятни, но и много хубави неща. Поглеждайки назад в кариерата си си спомням, че исках да снимам филми на 8 милиметрова лента, исках да снимам в телевизията, в големи продукции и независимо кино. На различни континенти и на различни езици. Ако сега се върна назад, всъщност това беше моята кариера.

NOVA е медиен партньор на "София Филм Фест".