„Аз пиша наистина откакто мога да пиша – стихотворения, разкази... но съм знаела, че ще бъда писател и с това ще се занимавам – с кино, литература, театър.“

Младата писателка Ирена Иванова се скрива зад псевдонима Рене Карабаш - име, родило се от фамилията на майка й и начина, по който я наричат състудентите и във Франция. Творбите й започват да се появяват в различни сайтове и Рене Карабаш бързо е забелязана. Първата й стихосбирка „Хълбоци и пеперуди” излиза през 2015 г.

„Много бързо се случиха нещата. Беше една истинска рок ера, тъй като с Илиян Любомиров – с него правехме жестоки литературни четения и наистина бяха като рок концерти – в публиката скандираха, довършваха стихотворенията ни и беше наистина много хубав период. И с това се вдигна една такава вълна и жажда за поезия.“

Най-големите успехи идват с романа „Остайница”. Историята е вдъхновена от бурнешите - заклетите девици в Албания. Проучването отнема две години, а книгата е написана само за два месеца. „Остайница” се превръща в един от най-превеждани и награждавани български романи, а в момента Карабаш работи и по неговата филмова адаптация - копродукция на България, Албания, Италия, Румъния и Германия.

„Ами той не е голям роман, но не може да бъде по-голям, тъй като е много концентриран. Той е като едно голямо уиски, което гълташ наведнъж.

Но може би по-провокативното и нестандартно нещо е стила на романа, който е в поток на съзнанието. Няма главни букви, няма точки, има само запетайки. Всичко върви като една подводна река от началото до края. И в началото имах доста притеснения дали ще бъде възприет добре.“

С успехите обаче идва и голямата отговорност.

„Защото хората вече имат очаквания към тебе и ти си дал една заявка, че си що-годе добър писател или поет и не можеш да направиш нещо по-малко от предишното. Просто нямаш право на това.

Моят вътрешен критик е много силен и борбата с него е безмилостна и жестока. Но се обръщам назад и виждам какво съм постигнала. И това ми дава надежда и вяра, че мога да продължа да правя това, което правя.

В момента се случва нещо много революционно за българската литература. Всички знаем в световен план наградите, които се взимат и аз имам честта и радостта да съм една от тези писателки и писатели, които всъщност отварят вратите за българската литература.“

Затова и преди точно 10 години Ирена Иванова създава своята академия „Заешка дупка“ с мисията да помага на талантливи български писатели да пробият на българската литературна сцена.

„Тази академия винаги е била едно перпетуум мобиле. Не е имало никакви финансирания, не правя реклама. Но хората, които я посещават, са хората, които говорят на други хора за тази академия. И това е доказателството за успеха.

Имало е моменти, в които съм искала да се откажа, тъй като аз сама организирам всичко. Наемала съм хора, стажанти, които да ми помагат, но си дадох сметка, че тази академия има нужда просто от моята енергия и тя се задвижва от нея.“

Писането не е единственото предизвикателство, в което се впуска - Ирена Иванова влиза в главната роля на медицинската сестра Гана във филма „Безбог“, който й спечелва наградата „Сребърен леопард“ от фестивала в Локарно.

„Питали са ме как така пишеш сценарии, после си в театъра, после пишеш книга. Нo всичко става едно по едно, поетапно. Защото имаме известно количество енергия. Не можем да се разкъсваме, разбира се. Това са различни ръкавици, в които аз просто си вкарвам ръката. Правя нещо, след това в другата. Ръката ми е една. Просто това са различни изкуства, които ме карат да съм жива.“

А какво е чувството, да влезеш в нейните обувки?

„Зависи в кои обувки. Защото имам обувки, които вече са ми тесни, такива, които са ми големи. Със сигурност не е лесно да си мен, тъй като аз съм много чувствителен човек и изпитвам всичко на максимум – и хубавото, и лошото. Но съм щастлива, че имам този усет за живота и благодарение на него аз създавам тези книги, тези сценарии.“

Очаквайте поредицата „Успехът: Forbes по NOVA” всяка събота в „Събуди се“ по NOVA.

Редактор: Боряна Димитрова