Влак номер 326 от Бургас за София навлиза в гара Буново, когато във вагон за майки с деца избухва бомба

 

JE SUIS Буново

 

Годината е 1985. 9 март. Студено е, има сняг. Часът е 21:31. Влак номер 326 от Бургас за София навлиза в гара Буново с две минути закъснение, когато във вагон номер 3 за майки с деца избухва бомба. Умират 7 човека, две от жертвите са глухонеми деца. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци. Фактите сочат, че за периода 1984-1987 година в България са разкрити 42 нелегални протурски групи, извършени са няколко големи терористични акта и саботажни акции. Най-кървавият от тях е атентатът на гара Буново. 

 

Половин час след детонацията на гара Буново, бомба избухва и в сладкарницата на хотел “Сливен”. В експлозия на гарата в Пловдив близо година по-рано умира една жена, а десетки са ранени. На същия ден бомба избухва на летище Варна и осакатява и обезобразява две жени. Правени са опити за отравяне на питейната вода на различни градове, ЖП катастрофи, взривяване на язовирни стени, палежи на гори. Тези свързани помежду си и координирани атентати водят до ескалацията на преименуването на българските турци, а заплашителните писма на основната група от терористите, адресирани до Тодор Живков, сочат асимилационната политика към турското малцинство като мотив. На 25 април 1988 г. е произнесена смъртна присъда срещу тримата терористи, пряко отговорни за бомбения терор в продължение на няколко години Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев. Двама от тях са били сътрудници на ДС. 

 

Тази събота в “Ничия земя” Елена Чопакова разказва за грижливо критата и услужливо използвана трагедия и отдава заслуженото на забравените жертви на протурския тероризъм в България макар и със закъснение от 30 години. Ще видите за пръв път лицата на някои от жертвите и ще се запознаете с техните почернени роднини. Ще чуете свидетелствата на оцелели пътници и служители на железниците. Ще видите как изглежда и на каква длъжност е днес един от осъдените за съучастие и помагачество в процеса, който е брат на един от екзекутираните. Ще разберете, че в България не само героите имат паметници. Ще чуете какво и на кого имат да кажат оцелелите и близките на загиналите. Ще чуете разкази, премълчавани точно 30 години.

 

“Ще отбележим годишнина, която малцината, които помнят, искат да забравят. Ще ви разкажем история, от която на нашите герои им побелява косата. Ще ви разкажем за младостта ви без носталгия. А на децата и внуците ви ще ви разкажем за зрелия социализъм и за един от най-кървавите му дни – 9 март 1985 година. Атентатът на гара Буново… Цяло едно поколение е родено от онази кървава вечер насам, но сълзите не са пресъхнали, спомените не са забравени, нищо не е простено. Буново е българският 11-ти септември много преди рухването на кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 година. С този епизод на „Ничия земя“ искаме да ви напомним, че имаме свои жертви, забравени и от нас, и от държавата, незапомнени от света, имаме трагедии, грижливо крити и услужливо използвани. Не искаме да се връщаме назад, но едно разбрахме със сигурност - пътят напред минава през Буново. И докато не спрем на тази гара, никога няма да затворим раната „Възродителен процес“.”