Живот между съдилища и гробища в "Ничия земя"

Тази събота, 18 май, в “Ничия земя” Елена Чопакова разказва една история за убийство, страх, отчаяние и липса на правосъдие – историята на Мария от село Жельо Войвода. Селото е кръстено на българския революционер Желю Христов Чернев, който според преданията отрязал главите на двама турци, за да спаси една българка от позор. По-късно Жельо се бие за Освобождението на България в Руско-турската война. Бие се за българската земя.

Век и малко отгоре по-късно в едно село, наречено на името на героя, един друг българин прави опит да отнеме също така два живота. Причината не е поругана женска чест, нито защита на българската земя от поробител, но тя, българската земя, е поводът един човек да насочи оръжие и да изпразни пълнителя си. Срещу дулото са двама българи. Единият умира, другият – не съвсем. Годината е 95-а, но векът е 20-ти. Освен един труп, след тази история остават една вдовица и двама сираци.

“Дори без да слушате разказа на Мария, по лицето й може да прочетете нейната история. В тъжните й очи, в гънките на лицето й са скрити много мъка и страх. Страх от миналото, страх от настоящето. Мъка по загубените години и загубения съпруг. И някак по пътя тя и нейните деца са се оказали затворници и длъжници, а убиецът – свободен човек и жертва.

Много хора трябва да се срамуват, гледайки този епизод на “Ничия земя”. Имената им не са важни, защото делата им и тяхната липса са довели Мария и нейното семейство до отчаяние. Те го понасят с достойнство, но ще признаят, че са безсилни пред закона, който би трябвало да е написан, така, че да ги пази. Този закон тръшва вратите си под носа им, докато за други е врата в полето...”, коментира Елена Чопакова.