Преводачът Александра Димитрова: Лиричната форма на стандартния поет се изчерпа доста отдавна

За първи път на български се появява стихосбирката: "100 стихотворения" на Тил Линдеман, преведен от Александра Димитрова.

За преводачът срещата с поетичния свят на Линдеман не е първа.Още преди години, „с чисто хедонистична цел“, започва да превежда текстове на песни на групата, което ѝ дава ранен и дълбок досег до стила на Линдеман като поет. Това разказа тя в предаването "Социална мрежа".

Разликата между текстописеца и поета според нея не е радикална. „Голяма част от песните на Rammstein са поезия“, особено в по-зрелия период на групата. Преводът на целия албум от 2019 г. я убеждава, че зад музикалната агресия стои силна и прецизна лирика.

„Когато говорим за поезия, обикновено си представяме нещо нежно и ефирно“, каза Димитрова, като добави, че тази лирична форма се е изчерпала още преди десетилетия. Според нея поезията тип „луна, звезди и небе“ отдавна не е достатъчна, за да говори адекватно за света.

Стилът на Линдеман тя описва като „разнолик, свободен, търсещ и провокативен“. Провокацията е очаквана, но далеч не е единственото му изразно средство. „На моменти той може да бъде изключително нежен, затрогващ, дори мил“, признава преводачката, макар и с усмивка.

Под грубата повърхност често прозира съчувствие – към отхвърления човек, към уязвимото същество. Именно тази двойнственост прави поезията му трудна за еднозначно възприемане, но и силна.

Български екип създаде първото AI кулинарно приложение с експертизата на професионален шеф

Противно на масовите представи, Александра Димитрова защитава тезата, че немският език може да бъде мек и нежен. „Това е непопулярно мнение, но аз така мисля“, каза тя. За „нетренираното ухо“ немският може да звучи агресивно, но за човек, който живее в езика от години, той разкрива други нюанси – дори по-меки от българския.

Поетиката на Линдеман е по-скоро класическа като форма. Около 95% от стихотворенията в книгата са римувани и често следват утвърдени стихотворни ритми. Има и по-свободни текстове – кратки поеми в проза, напомнящи по-скоро Бодлер.

Интересен детайл е, че бащата на Линдеман също е поет и пише нежни стихове – още едно обяснение за скритата лиричност в иначе суровия образ на сина.

Що се отнася до философските влияния, Димитрова не търси връзка с Гьоте и Шилер, а по-скоро с Шопенхауер и Ницше, с характерния немски песимизъм и екзистенциална безпощадност.

Парадоксално, преводачката определя „100 стихотворения“ като най-слабата от трите стихосбирки на Линдеман.

„Живей красиво”: Как да избираме подаръци със смисъл, а не по навик

Българското издание излиза с корица, заснета от Брайън Адамс – „най-добрият фотограф сред музикантите и най-добрият музикант сред фотографите“. Оригиналната немска корица е била далеч по-провокативна, но поради авторски ограничения издателите са принудени да търсят алтернатива – решение, което в крайна сметка приема и самият Линдеман.

А как той сам се възприема като поет? „Той никога не се взима насериозно“, казва Димитрова. И въпреки това – или може би точно затова – трябва да бъде вземан насериозно от читателите.

Стихосбирката проследява живота на автора – от по-леките, почти игриви текстове в началото до тежките и мрачни финални стихове. Затова, както отбелязва и художественият редактор, книгата е добре да се чете по ред, като цялостен разказ.