Режисьорът Гавин Худ: „Война на дронове” пита зрителя „Какво би направил ти?”

Гавин Худ е актьор, продуцент и режисьор, носител на отличия от филмовата академия на САЩ и БАФТА. Най-новият му проект „Война на дронове” (Eye in the Sky) е в кината от „Лента”. В ексклузивно интервю режисьорът на продукцията разказва подробности за сюжета, снимките и други интересни факти около създаването на филма.

Как се роди идеята за филма и как протече работата със сценариста Гай Хибърт?
Преди да се включа в проекта, той вече имаше страхотен материал. Докато четях сценария, осъзнах, че не знам достатъчно за съвременната война с дронове и забуления в мистерия свят на планираните убийства. Затова трябваше да направя сериозни проучвания, преди да се заема с проекта. Това, което най-много ме плени в сценария, е, че централно място заема една наистина етична и морална дилема. 

Какво е „Kill Chain”?
„Kill Chain” (верига на убийството) е военно понятие, свързано с етапите на оторизиране на въоръжено нападение. Във филма сме свидетели как се развива такава верига. Докато ситуацията с двама атентатори-самоубийци става все по-напрегната, въпросът дали да се пусне мощна ракета върху къща в жилищен квартал – при което вероятно ще има човешки жертви – се движи нагоре-надолу по веригата на командването, в която има високопоставени военни и политици.

С разгръщането на историята в рамките на „веригата на убийството” се дават аргументи „за” и „против” решението за изстрелване на ракетата. Но точно когато си мислиш, че знаеш какво би направил, се представя нова гледна точка и се чудиш дали самият ти би изстрелял оръжието?
Да, въпросът „Какво би направил ти?” би бил страхотен „лозунг” на филма.

А какво бихте направили Вие? 
Представяйки противоречива и сложна ситуация без лесни отговори, се надявам, че сме създали филм, който ще допринесе за една важна дискусия. Ако хората говорят какво са видели и как са се почувствали; и какво биха направили или не, ако бяха част от „веригата на убийството”, която взима тези решения на живот и смърт – то бих бил изключително доволен.

Промени ли се собствената ви гледна точка за моралните дилеми, докато правехте филма? 
Да, и именно затова исках да създам този филм. Мислех, че съм обмислил всяко възможно положение – и в един момент бях почти готов да изстрелям ракетата, но след това бе поставен нов въпрос, който ме върна в самото начало. Трудното в тези сценарии е, че човек винаги търси идеално решение на една морална дилема. Решение, което ще покрие всички възможни сценарии, а често такова просто не съществува. В сценария на Гай най-много ми хареса, че той ни накара да прекараме известно време с невинната жертва на ракетното нападение. Фактът, че Алая не е просто число, а животът й е свързан с много други животи, би трябвало да накара всеки, който планира подобен удар, да спре, преди да разпореди пускане на ракетата, който ще отнеме човешки животи. В крайна сметка ми се струва, че всеобхватният въпрос за използването на въоръжени дронове е дали сегашната политика на насочени нападения прави света едно по-сигурно място.

Т.е. въпреки че във филма има военни действия, той всъщност не е „военен филм”.
Това е филм за морално сложни въпроси и много истински етични дилеми в света на съвременната война с дронове. 

Да поговорим за актьорите и техните герои. Героят на Хелън Мирън, полковник Пауъл, винаги ли е бил жена?
Не. Надявам се Гай да няма нищо против да споделя това, но още в самото начало му казах: „Иска ми се да направя нещо – иска ми се да променя пола на полковник Пауъл от мъжки на женски”. В началото той беше настроен малко скептично, но направих проучвания за жените в армията и му изпратих референции от британски и американски жени военни. И съвсем скоро той бе спечелен.

Какво ви накара да направите тази промяна?
Исках и жените да се включат в дебата. Въпросите около използването на дронове за военни цели засяга всички нас. Имаме нужда жените да кажат какво мислят в тази важна дискусия. С избора Пауъл да е жена реших, че ще привлечем силна женска аудитория в разговора, без да загубим мъжката.

И след това дойде Хелън Мирън...
Да, когато Хелън се съгласи да изиграе полковник Пауъл, аз бях на седмото небе. Хелън е природна сила. Тя е яростна, решителна, изключително интелигентна и напълно приземена.

Сюжетът се развива на различни места – Лондон, САЩ, Кения, но филмът е сниман в Южна Африка. Трудно ли беше?
Снимките бяха голямо предизвикателство. С нашия бюджет не можехме да си позволим да пътуваме по света, така че решихме да снимаме всичко в Кейптаун, Южна Африка.

Във филма има и много екшън.
Така е и Бархад Абди се справи страхотно. Той беше толкова добър. 

Техниката, която се използва във филма, включва въоръжени дронове на голяма надморска височина, както и много малки дронове, които могат да влизат в сгради и да се „разхождат” в тях. Истинска ли е тази техника?
Дронът Reaper с камерите и ракетите е абсолютно истински. Единствените модели, които променихме малко, са MAV-овете (micro aerial vehicles) – птицата и бръмбара. В момента проблемът с производството на много малки дронове не е в това да направиш малки камери – или дори да накараш тези малки неща да полетят; проблемът, както ми каза един човек от отбранителния сектор, е в батерията.