Тази събота в "Ничия земя": МИНАЛО... НАСТОЯЩЕ! БЪДЕЩЕ?

Тази събота, 3 март, епизодът на "Ничия земя" няма да е като другите. Защото и денят не е като другите – национален празник е. Интересно, че казваме "български народ", но имаме национален празник – не "народен". Изобщо, въпросът за народа и за нацията е сложен въпрос, с който ще ви занимаем по простичък начин. С прости и разбираеми примери. С три истории. Ще ги наречем МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ - МИНАЛО-то изписваме с многоточие, НАСТОЯЩЕ-то – с удивителна, а БЪДЕЩЕ-то – с въпросителна.

МИНАЛОТО-то разказва за Второто Баташко клане, извършено в град, който по ирония днес се нарича Българово. Там турски башибозук избиват в църквата над 400 християни, потърсили вътре спасение и закрила. Това клане е не по-малко страшно от Баташкото, само е по-малко известно. Тази страница от националната ни история още не е прочетена. И още не е затворена, въпреки опитите да се изхвърлят или подменят думи и събития по страниците на учебниците. Затова МИНАЛО-то е с многоточие.

Втората история, НАСТОЯЩЕ-то, е с удивителна. Заради удивлението, което предизвикват едни българи... в Албания! И заради възхищението от техния подвиг – да останат българи и да запазят българското повече от 200 години – без обща граница и без обществена подкрепа. Било е по-безопасно да станат албанци по времето на Енвер Ходжа. Било е по-доходно да се пишат македонско малцинство след това. Но те са избрали най-трудното – да останат българи. Затова тяхната история е с удивителна.

Третата история – за семейството на Анета, която има 9 деца - е кратък откъс от БЪДЕЩЕ-то. И от бъдещото ни предаване, и от възможното ни бъдеще. Не твърдим, че ще бъде такова. Само се питаме – такова ли може да бъде? Затова БЪДЕЩЕ-то ни е с въпросителна.

"Три истории за българското самоосъзнаване, българското оцеляване и българско признаване. Истории, които на пръв поглед нямат нищо общо, независимо, че са части от обща ничия земя. Но само на пръв поглед нямат нищо общо. На втори вече се открояват смисленото и упорито отстояване на ценности и самосъзнания. И със смисленото бяхме до тук. Защото въпросът не е само да се отстоява, а какво отстояваме. Ценностите и самосъзнанията вече отдавна са други. Честит национален празник!" - разказва Елена Чопакова.