Донори на бъдеще в "Ничия земя"

Тази събота, 8 декември, в "Ничия земя" Елена Чопакова разказва историите на близо 145 хиляди двойки в България - те са млади, образовани, работещи българи, избрали да останат да живеят в България, колкото и да е странно. Всеки един от тях много иска да има дете – но не може – не и по обичайния начин. Единственият избор на тези близо 300 хиляди българи е методът ин витро – две латински думи, които буквално значат "в стъкло", затова и често наричаме бебетата, заченати по този начин, "бебета в епруветка". Нерядко между родителите и така исканото бебе стоят не само Бог, лекарите и епруветките. Понякога в средата е напълно непознат човек – донорът на надежда и бъдеще. Или по просто казано – на сперма или яйцеклетки.

"Опустошителното усещане за безсмислие, което властва над немалко млади хора по света и у нас може би има своето разрешение в акта на даряването на сперматозоиди или яйцеклетки. Това е едно от най-благородните неща, които един човек може да направи за друг човек, пък и за себе си – да пренебрегнеш егото и любопитството си е почти непосилна задача за съвременния хомо сапиенс.

България е странна държава – както и откъдето и да я погледнеш. Държава на парадокси, обърквания и недоразумения. Умираме и емигрираме с ужасяващи темпове, но на хартия сме по-стабилни отвсякога. Имаме рекорден брой клиники за ин витро процедури и репродуктивно здраве, а сме първенци по брой аборти – почти равен с този на ражданията. Всеки ден три майки в България изоставят децата си, 83 правят аборт, а на други над 30 български жени се извършва ин витро процедура. В едни и същи градове дишат, работят и живеят хора, които с лека ръка изоставят децата си и хора, които неистово се борят да имат собствени", коментира Елена Чопакова.