Ани Салич: Ако не бях станала тв водещ, може би щях да съм археолог

През цялото това време – заради интелигентността и почтеното си отношение, Ани Салич неусетно се превърна в тв водещата, в която зрителите имат най-високо доверие. Кариерата й в телевизията започва през 1995 г. в тъкмо прохождащата тогава Нова телевизия. После за кратко работи в „Канал 3“. След конкурс става водеща на новините в bTV. От 2013 г. е пак в NOVA. Преди броени дни – на 22 април, тя отбеляза своя 50-ти рожден ден. „Физически остарявам като всички останали, а психически се превръщам в по-голям интроверт и философ“, споделя известната телевизионна журналистка.

Как прекарахте рождения си ден, г-жо Салич?

Много шарен рожден ден – сутринта се събудихме с децата в Белгия в едно чудесно градче с интересна средновековна крепост – „Търнаут“, на обяд отидохме до Холандия, където учи Лазар, а вечерта си бях в България отново в тесен семеен кръг на вечеря. След това се събрахме и с приятелки от чужбина, за да го отбележим подобаващо. Аз не обичам вече толкова големите софри и шумните събирания, може би това е една от промените в характера ми.

Помните ли забавни случки от всяко свое десетилетие?

Любопитните случки от миналото не се помнят толкова лесно десетки години по-късно, но белезите ми напомнят колко съм била палава. И защото не се покорих на старата ми баба, която ме гонеше около блока, за да среши къдравата ми коса, си разбих главата, а по-късно си играех с момчетата на фунийки и стражари и апаши и отново си носех белезите от тези игри.

Младежките ми години преминаха в компанията на още 4 приятелки – красиви и умни момичета от езиковата гимназия в Благоевград, с които сме правили какви ли не лудории, но те си остават наша тайна. По-късно, когато дойдох да живея в София през далечната 1988 година, така се случваше, че винаги имах трайни връзки, което означава, че изграждаш около себе си стабилна среда от приятели, но когато тя се наруши, настава драма. Преминавала съм подобни драми, преживяла съм си моите трудни моменти, дано занапред да ми е по-леко всичко.

Професионално кои свои постижения приемате за успех?

Децата ми. Останалите си успехи дължа на любопитството, трудния живот, който ме е поставял в различни ситуации, и късмета. Всичко съм научила благодарение на препятствията, които преодолявах.

Имате дългогодишни партньори на малкия екран – първо беше Юксел Кадриев, сега е Николай Дойнов. В какви отношения сте с тях, толкова дълго време сте заедно, вероятно сте си много близки?

Най-често се виждам „на по бира“ със Сашо Пелев, който е първият ми партньор, но отдавна изостави телевизията и стана адвокат. С Юки се уговаряме от много време да се видим заедно с Ники Дойнов, дано да успеем след празниците. А Ники е толкова отворен, позитивен и усмихнат човек с вярно чувство за хумор, което го прави лесен и приятен работен партньор.

Ако не бяхте започнали в телевизията, с какво бихте се занимавали?

Не знам каква щях да съм, ако бях останала при роднините в Германия, където щях да уча и може би щях да съм археолог. Ако бях отишла при брат ми в Америка, щях да опитам най-различни работни ситуации, но щях да работя здраво, така както го прави и той.

Какво следва оттук нататък? За какво мечтаете?

Здраве, късмет за децата, спокойна любов и достойни стари години. Но не само това, всеки има нужда от нови хора и нови събития. Те ни държат млади и жизнени, така че, въпреки че се надявам на мир и спокойствие, ми се иска като на всички останали и за мен да има приятни изненади.

Как са се променили новините през годините, кои са нейните най-големи успехи и предизвикателства в личен план, кой е бил най-доверният й помощник в отглеждането и възпитанието на децата й и още много интересни истории от живота й, четете в интервюто на Паола Хюсеин на страниците на вестник „24 часа“.