Анастасия Лютова: Ако душата тежи 21 грама, то и талантът сигурно тежи толкова

Актрисата Анастасия Лютова, въплътила се в персонажа на успешната юристка Даниела Лозанова от сериала „С река на сърцето“, разкрива повече за героинята си в интервюто на Мариян Станков-Мон Дьо за „Събуди се“. Анастасия притежава разнороден талант и на театрала сцена е била Офелия в пиеса на Шекспир, Боряна на Йовков, Маша на Чехов. В живота тя е майка, съпруга и преподавател в театралната академия.

„Имам дъщеря Калина, която е на 13 години, съпруг Пенко – също актьор. Чувствам се късметлийка. Всеки среща трудности, но се опитвам да не затъвам в такива мисли и да продължавам нататък. В нашата професия това е важно, тъй като тя не е лесна. Хубаво е да си благодарен и да продължиш напред. Правя впечатление на затворен, студен човек, с високо  самочувствие. Но това не е така. Аз съм сговорчива. Обичам лекото общуване и не обичам конфликти. Обичам да се смея, имам чувство за хумор и го ценя в хората. Ведър човек съм“, разказва за себе си актрисата.

„Най-голямата ми мечта беше да се науча да свиря на пиано. Мечтаех да работя и в поща, за да имам кочан с разписки, на които да поставям печати. Исках и да съм начална учителка, а сега имам студенти. Късно реших да си призная, че искам да съм актриса. Бях последен клас в гимназията, когато реших да опитам. Учех във Френската гимназия и театрите ми бяха достъпни. Всяка вечер бях на театър и не можах да си представя вечер, в която да не гледам представление“, споделя мечтите си актрисата.

„Родителите ми са честни, работливи хора, отдадени на семейството си. В детска и юношеска възраст предполагам, че всеки е взрян преди всичко в себе си. Бях затворено дете. Майка ми е много емоционален човек, докато аз не съм в такава степен. Но емоциите идват от нея“, описва себе си и семейството Лютова.

Христо Петков: Лазар в „С река на сърцето“ крие тайни, които биха отворили врати към тъмни коридори

За драматичната сцена с убийството в „С река на сърцето“

„Беше шок, когато моята героиня отива в клиниката и се прощава с майка си по този зловещ начин. Първоначалната ми реакция, като на всеки нормален човек е, че това е потресаващо, немислимо престъпление. Дълго време не бях сигурна, че трябва да има такава сцена, но после получих ключа как да се прочете цялата история. Това не е просто престъпление, необходимо на сюжета. Не е само, за да направим тази жена злодей. Всичко човешко в мен се бунтуваше и това е нормално. Човек трябва да има силна съпротива към такива действия. Но от професионална гледна точка за актьора, започва един друг процес на проникване в едно съзнание. Трябва да намериш причини, дори и те да са навързани в извратена и странна логика. Беше емоционален момент и след това дълго време ми беше много тежко“, разказва Анастасия.

Според Анастасия нейният отличителен белег е гласа и според нея определяният от хората успех е спорно понятие. За нея успех е факта, че толкова години упражнява любимата професия. Рядко хора я разпознават и спират на улицата, за да й дадат отзиви за сериала.

За най-важният урок в актьорската професия

„Да не отстъпваш от себе си. Не трябва да забравяш защо си в тази професия. Трябва да имаш личен морален кодекс или гръбнак, който да те държи изправен. Не може всеки полъх на вятъра да те върти в една или друга посока или да те пречупи толкова лесно.“

Анастасия Лютова: Аз също съм изненадана от обратите в сюжета на „С река на сърцето“

За успехите и провалите

„Ако нямаше единият или другият вкус, менюто щеше да е блудкаво. Не си затварям очите пред неуспехите и провалите. За мен провал е да подцениш нещо или да се оставиш на течението. Това са лоши съветници в нашата професия. Успехът е, когато си се измъчил за нещо. Ако душата тежи 21 грама, то и талантът сигурно тежи толкова. Хубаво е да си на нивото на таланта си. Няма как да си припишеш заслуги за таланта си. Господ е решил да те дари с някаква способност и трябва да се погрижим да сме на висотата на таланта.“

За съветите на режисьорите

„Слушам режисьорите, тъй като това е най-оптималния начин на работа за мен. Не мога сама. Предпочитам някой за знае какво иска от мен. Да ме праща в една или друга посока, и заедно да открием истината. Нямам желание аз да командвам всичко, на всяка цена. По скалата от 1 до 10, егото ми е по средата. Опитвам се да се владея и в годините съм го усвоила. На времето бях по-амбициозна, но сега не е така. Всичко иска време и затова на човек му е дадено да израства и остарява“, споделя Анастасия.

Александър Димов: Харесва ми, че Борис в „С река на сърцето“ е рисков играч

За уроците, получени от децата

„Трябва да ги слушаме, ако искаме да сме тук и сега, и да го живеем този живот. Дъщеря ми ме учи, че не е необходимо винаги и постоянно да съм на нокти. Тя е по-спокойна и уравновесена от мен в някои ситуации."

За най-трудно научения житейски урок

„Да се смириш в някои ситуации. Това се учи трудно. С възрастта трудно може нещо да ме извади извън нерви. Преди избухвах за много неща. В мен се крие варварин, дивак, но с времето малко ме отпусна“, признава актрисата.

„Тютюнопушенето е моят порок. Толкова пъти съм се проваляла. Не знам дали някога ще успея да спра цигарите – много искам. Не желая да давам такъв пример нито на студентите си, нито на дъщеря си. Но до момента това е битката, която губя“, разкрива най-големия си порок Анастасия.

„Бих посъветвала 18-годишната Анастасия да вярва повече в себе си. За капаните в професията ще я успокоя, че ще се справи. Никога не съм си представяла, че някога ще имам куче, докато сега не мога да си представя живота без него. Искам някой ден, Господ да ме приеме при него. Да седя горе и да гледам децата и внуците си, като им помагам и им се радвам.“

Следете всичко за новия сериал на NOVA „С река на сърцето“ на Facebook страницата и Instagram профила на продукцията.