Стотици хиляди българи се подписаха под нещо, от което хал хабер си нямат

Безкрайна игра на думи, лабиринт от версии и.. едно солидно капиталовложение – това са само част от параметрите на политическата игра, наречена референдум за ядрената енергетика.

 
Това меко казано безсмислено начинание, което твърде вероятно ще претърпи тотален провал, гълта толкова ресурси, колкото политиците си позволяват да харчат само по избори. Агитационни клипове, листовки, медийни словоизлияния – пари на вятъра, които иначе биха могли да се вложат в какво ли не (защото не липсват нуждаещи се от какво ли не в България). 
 
Социалистите събраха стотици хиляди подписи за свикване на референдум. Стотици хиляди българи се подписаха под нещо, което ще ощети държавната хазна и от което, убедена съм, хал хабер си нямат. А това напомня за вечния стремеж на Бай Ганьо да демонстрира компетентност по всички въпроси. На 27 януари голяма част от същите тези стотици хиляди сигурно няма изобщо да отидат до урните. Но явно е важно да останеш верен на любимата партия и нейните идеи - колкото и безумни да са те.
 
И, докато събираха стотиците хиляди подписи, левите паралелно настояваха за увеличение на майчинските и упорито обясняваха как пари за това перо има и те трябва да бъдат дадени. Социалистите твърдяха, че майките ще могат да получават по 310 лв. месечно, ако държавата задели за целта по-малко от 30 млн. лв. Интересно е дали помислиха, че референдумът струва почти толкова… Но подобно държание като че ли е присъщо за българина – да иска разни неща, без да е склонен да жертва собственото си благо…
 
Друга партия пък зове за „бойкоТ” на референдума. Заравяне на главата в пясъка – онези, които не харесваме, искат да гласуваме, но ние сме твърди и няма да пуснем бюлетини – поредният етап от безкрайните политически игри. Да, хубаво е да имаш гражданска позиция и да участваш във всеки вот. Но тук идва голямото „НО” – как да гласуваш „за” или „против” нещо, от което не разбираш. Защото малцина са сънародниците ни, които наистина знаят що е то ядрена енергетика и има ли тя почва у нас. Та, не прави ли това референдума наистина безсмислен, както каза и премиерът? И дори тези негови думи също да са оръжие във войната срещу опозицията, в случая в тях има резон. 
 
Друг аспект от така демократичния подход към развитието на ядрената енергетика: ще спре ли тя наистина да се развива, ако народът масово гласува с „не” при допитването? И обратното – ще се изградят ли нови мощности, ако изключително компетентният по въпроса народ каже „да” на бъдещето на атома? Или, независимо от резултата, политиците ще направят онова, което си наумят – след консултации с истинските експерти, разбира се? Ще поживеем, ще видим…
 
И тук е мястото за един виц, който открих някъде в мрежата:
 
Лисицата:
-Гарго, ще гласуваш ли с ДА на референдума? Много е важно, от това зависи бъдещето на децата ти!
Гаргата мълчи и стиска сиренцето в клюна си.
-Гарго, много е важно България да е независима и да не купува ток. Ще гласуваш ли с ДА?
Гаргата:
-Да!
Сиренцето пада, лисицата го грабва и офейква. Гаргата, замислено:
-Аз и НЕ да бях казала, все тая..
 
И такива размисли и страсти ще ни вълнуват до 27 януари – денят на демокрацията, свободата на избора и правото на мнение. Пък има ли значение, че тези три хубави неща ни се дават в случай, в който не искаме (или не можем) да се възползваме от тях? А имаме нужда от демокрация, свобода и право на толкова други неща… Но едва ли ще ги получим, защото те не се вписват във върволицата от политически игри…
 
Автор: Маргарита Стоянчева