Само не казвайте, че е скучно! ...или скъпо, или няма смисъл

Демокрацията (накратко) е форма на държавно управление, в което всички граждани, отговарящи на определени критерии (днес – възраст, гражданство и др., за щастие вече не – пол, социален статус, етнос като в миналото), имат равно право на глас при вземането на решенията, които засягат живота им (без претенции за изчерпателност и академичност на дефиницията).

Спомням си думите на мой преподавател, който казваше, че демокрацията не търпи да й се прикачват определения. Всеки залепен етикет променя същността й в някаква степен, а оттам тя престава да бъде демокрация (в чистия смисъл). С други думи – или имаш демокрация, или се опитваш да опишеш нещо друго като демокрация.

Примери бол – народната демокрация на Северна Корея, суверенната демокрация, както я вижда Владимир Владимирович в Русия, някой може да говори и за сегрегирана демокрация (В ЮАР Апартейдът идва след избори) или древногръцка демокрация, при която в „избирателните списъци” жени, роби и пацифисти няма. Няма да се спирам и на цяла група теокрации, които претендират, че „теос” е равно на „демос”, нито на родилните дефекти на някои от първите съвременни демокрации, в които я начело стои монарх, я президент може да стане кандидатът с по-малко гласове или с повече „фенове” във Върховния съд.

Струва ми се обаче, че две определения на термина го изкривяват по-малко от останалите – „пряка” и „представителна”.

Всеки, който не може да си обясни представителната демокрация, трябва да й отдели малко време. Все пак, всички ние живеем с нея и в нея, така уреждаме и подреждаме живота си в цивилизованата част на планетата (обхватът на последната, разбира се, подлежи на уточнения и уговорки от регионален характер). Доста теория има по темата, „Приятно четене!”. Най-интересният аспект за мен е откъде се появила необходимостта от етикета „представителна”.

Компромисът може би идва от утопичността на „истинската” демокрация (съжалявам, че се изкушавам с поредното определение) и практичността, наложена от ограничените ресурси, с които разполага обществото. Така или иначе приемаме, че е по-рационално да делегираме част от правата, задълженията и отговорностите си на група лица, които да превърнат всекидневното пърпорене на „демократичния” двигател в своя професионална изява. Просто така е по-евтино. И да, евтиното е компромис с качеството.

От друга страна, пряката демокрация като словосъчетание изглежда най-близка до демокрацията без добавено определение. Не се среща масово, както може би сте забелязали, вероятно по две основни причини – непрактична е в много отношения (електоратът не може да заседава всекидневно по всички текущи въпроси, няма и необходимия ценз) и определено е скъпа (може да се спори, но да кажем, че 200 депутати излизат по-евтино от няколко милиона със собствено мнение).

Богатите държави, ама наистина богатите, прилагат успешно няколко похвата, които смекчават недостатъците на представителната демокрация. Те я оскъпяват – да, но не невъобразимо. В същото време дават шанс на електората да си „поиграе” от време на време, да открехне леко вратата към пряката демокрация (не толкова, че да стане течение от вятъра на утопията, но все пак).

Един от тези „фокуси” обичат в Швейцария например, където допитването до избирателя по въпроси от това колко дни да е годишният отпуск до дали джамиите да имат минарета, е нещо като национален спорт. Референдумът е форма на пряка демокрация, в която обикновеният човек има право на глас наравно с „НЕобикновения”, скъпо упражнение, в което онези, които ритат парцалена топка получават шанс да поиграят голф в клуба с членските карти и фейсконтрола.

Не ми казвайте, че голфът е скучен... знам! Или, че не знам правилата, че не ги разбирам... Понякога просто ми се играе... ей така – „за спорта”!

(Опорочен или не) Честит първи демократичен референдум, българи!

Автор: Любомир Тасев

P.S.

За атоми, централи, гьолове и пр. не ми се говори! На фона на забавната (и жалката) политическа гротеска от последните дни някой припомни позабравен виц от годините на прехода и режима на тока… Изкушавам се да го кажа, макар че едва ли ще е по-смешен от вицовете, които чухме:

„Турист попитал жител на Солун: „А, бе, много хубав град си имате – чисто, подредено, осветено. Като имате криза с електроснабдяването, как запалихте тези лампи, как осветихте улиците, откъде взехте тока?”. Наследникът на византийците не отговорил, просто посочил към „тъмна” България. (Някой може да го знае и по друг начин).