Челните позиции държат трите партии с най-висок резултат на социологическите проучвания досега
Пет месеца преди евроизборите, още десетина нови партии и формации излизат с амбиция за депутатски места в Брюксел.
Ако до преди няколко месеца прогнозите бяха за нови предсрочни парламентарни избори през май, като че ли вече единствените свободни депутатски места ще са за европарламента - на редовни избори.
Челните позиции държат трите партии с най-висок резултат на социологическите проучвания досега - БСП, ГЕРБ и ДПС. В битката влизат още поне десет нови формации от различни цветове, с различни идеи. Едни - със стара политическа история, други - за първи път в политиката.
Така редом с трите парламентарно представени партии, на евровота ще се борят „Синьо единство” - бивши седесари, начело на които са евродепутатът Надежда Нейнски и Мартин Димитров.
Бизнесмени с политически амбиции също ще се пробват на евроизборите - с формираната през лятото партия "Република България", начело на която е банкерът Георги Василев.
Отцениците от ГЕРБ ще се борят с доскорошните си съпартийци - БАСТА на Мирослав Найденов и Емил Димитров. Още едно обединение на бивши седесари - сдружението Д2, водач - Стефан Иванов.
Евродепутати ще се опитат да вкарат и от новата националистическа партия на българия, която събра доста негативи още с учредяването си през ноември заради участието на крайни формации като "Кръв и чест", "Офанзива" и други.
Обединението "Помак", патриочтично движение "22 септември", отново с десни виждания, "България без цензура" на Николай Бареков, която предстои да се учреди в края на този месец, новата лява партия на Татяна Дончева, която още е само идея - вероятно също ще се борят за столове в европарламента.
През следващите пет месеца обаче, политолози очакват да се нароят още български кандидати за европарламента.
