„Ничия земя” - Лигата на най-обикновените

Телевизионният проект „Ничия земя” се връща към оригиналната идея за социален ъндърграунд – да се занимава с хората, които наистина си струва да бъдат показани. Хора, забравени или непотърсени да разкажат своята история. История, която се превръща в поука. Поука, която се превръща в метафора. Метафора за живота, който живеем.

“Ничия земя” е телевизионен проект за обикновените хора, които никога няма да видите в новините. В нашата страна държавата е абдикирала от живота на хората и обикновеният човек обичайно разчита на себе си (и случайно – на телевизията), но не и на институционална подкрепа. Именно заради това проектът се нарича “Ничия земя”. Защото се занимава с ничиите села и градове, с ничиите квартали, с ничиите проблеми, с ничиите хора, с ничиите съдби, с ничия живот.

Отличителното от всички други предавания, които съществуват или за каквито са правени опити, е, че всеки епизод на “Ничия земя” представя две различни истории от двама автори, доказали себе си като безспорни разказвачи – лицето на Новините на Нова Даниела Тренчева и Елена Чопакова, „виновна” за човешките истории, показвани в ДИКOFF.

“Ничия земя” – преди употреба, четете упътването!

В премиерния епизод на “Ничия земя” Даниела Тренчева влиза в лудницата, за да ни покаже едни хора, които идват от нашия свят, но никой от нашия свят не ги иска. Дори вие. “Пътят буквално свършва пред лудницата. Не води никъде другаде. Метафората сама се натрапва. А не че хората там не искат да си тръгнат. Искат. Но едни няма при кого да отидат. Други няма къде да отидат... Всеки от тях има своята история, причина, достойнство, мнение, впечатления, разочарования и опит – добър или лош... Но не на всички са им останали близки. Един от тях е убил баща си с брадва, друг е изпратен от дъщеря си, че имало апартаменти за взимане. Трети… живее с чуждите, защото си няма свои и няма къде да иде. Колкото до необходимите „параметри” за настаняване тук – някои ги притежават по рождение, на други им се дават от съдбата, на трети – от хората около тях”.

Кошмарът на Марк Зукърбърг

Обяви, поздравления, скръбни вести и рекламни съобщения – нищо ново за Фейсбук. Но Марк Зукърбърг трябва много да се потруди, за да може социалната мрежа, която го направи милиардер, да опази кокошките на баба ви от лисицата. Историята на Елена Чопакова ни отвежда на място, което може да живее без Фейсбук, но за нищо на света не би се лишило от своята… радиоточка. В тази история ще видите Фреди Меркюри, Лили Иванова и Илия – веселия гробар, а всичко, което ги свързва, е един кабел. “Радиоточката е устройство, от което населението научавало важните новини. Сигналът идвал по кабел и до 1989-а година всяко училище, дом и държавно учреждение задължително разполагали с радиоточка. Тя имала едно единствено копче – за увеличаване и намаляване на звука… Ако си мислите, че ви говорим за нещо отдавна изчезнало, прибързвате. Добре дошли в селото, в което говори местният радиовъзел и в което Марк Зукърбърг никога няма да има последователи...”

“Ничия земя”, събота, 5 април, 22:30 часа, Нова телевизия.