България няма база данни за вноса на работници от трети страни. Според икономисти без ясна информация няма как да се води разумна политика. Неясно качество на труда, буксуваща икономика и слаба модернизация са сред рисковете от вноса на работници от трети държави. Бизнесът обаче алармира, че има нужда от тях. За пет години издадените разрешителни за работа на чужденци у нас са се увеличили пет пъти.

Близо 50 хиляди работници от трети страни са получили достъп до пазара на труда у нас за изминалата година по данни на Агенцията по заетостта.

снимка

От малко над 8 хиляди през 2020-а до 19 хиляди само за първите три месеца на тази година. Това са работници от общо 86 различни държави.

снимка

Внос на работници: Истинска нужда или социален дъмпинг?

От Агенцията уточняват, че издадените разрешения за работа и визи не означават автоматично, че всички лица, които са ги получили, всъщност са пристигнали в България и са започнали работа.

снимка

Анализът е труден, защото няма база данни за географско разпределение, секторна концентрация и сравнение със заплатите на местните работещи.

Уида е от Бали, Индонезия. Тя и майка ѝ са в България от четири години. „България е хубаво място. Хората са добри. Чувствам се добре да работя тук с тях”, споделя тя.

Двете жени работят като масажистки в един от най-големите спа центрове в страната. „Условията на компанията, за която работим са много добри. Осигурен дом, билети, всяка година мога и да се прибирам до вкъщи. С работата си тук помагам на роднините си там”, разказва Уида.

От туристическия бранш обясняват нуждата за работници от трети страни със сезонната необходимост от много персонал за кратко време. В хотелите по Черноморието чуждестранните служители са между 10 и 30% от общия персонал. През последната година най-много е персоналът от Шри Ланка. „Много от фирмите, които внасят кадри, започнаха да правят тестове, тоест да идват с елементарна подготовка”, казва Павлин Косев от Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.

Вносът на работници: Синдикатите с остра реакция срещу наемането на хора от трети страни

Според икономисти обаче има риск за изграждане от зависимост от нископлатена работна ръка и по този начин да се подбият заплатите на местните работещи. „Ако има твърде голям прилив на нископлатени и по-нискоквалифицирани работници, това е отрицател стимул за инвестиции, тоест бизнесите инвестират по-малко в по-качествен капитал и технологии. Съответно една икономика започва да буксува в капана на средните доходи”, заяви Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.

Според синдикатите има достатъчно работна сила в страната, която може да се използва. Пример за това са хората, получили временна закрила. „Ние като държава и общественост не сме ги интегрирали и устроили на работни места. В същото време се правят опити за допълнително осигуряване на работна сила от държави извън Европейския съюз с мисълта, че те ще бъдат по евтини”, каза Атанаска Тодорова от КНСБ.

Друг проблем е, че колкото и да печелят, имигрантите го изпращат в родината си и тези средства напускат местната икономика.