Снимка: БГНЕС
Николай Иванов посочи, че следствени протоколи са били укривани в архивите на БАН в продължение на половин век
На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната. По този повод писателят и изследовател Николай Иванов коментира в ефира на NOVA NEWS нови данни около гибелта и погребението на великия революционер.
Според Иванов личността на Христо Ботев продължава да вълнува българите и днес, а въпросът за неговия гроб има особено значение за националната памет и духовността на народа. „Личността на Ботев продължава силно да вълнува българите, тъй като гробът на такъв национален герой е важно място за духовността на българския народ“, заяви той.
България отбелязва Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта
Изследователят посочи, че съществуват неоспорими доказателства от следствени действия, проведени през 1934 г., според които на мястото, където днес са поставени кръст и паметна плоча, са били погребани тленните останки на Христо Ботев четири дни след гибелта му.
По думите му при работата по последната си книга е попаднал на архивни материали, които дълго време са били смятани за изгубени. „Това са следствени протоколи, които са били укривани в архивите на БАН в продължение на половин век. Документите се считаха за погубени, а аз ги открих по случайност“, разказа Иванов.
Той допълни, че е останал изненадан от факта, че през годините са правени поне два опита тези документи да бъдат публикувани, но това така и не се е случило. Според съдържанието на архивите Иванов открои човека, определян като „морален убиец“ – този, който е поръчал убийството, така и предполагаемият физически извършител, който е произвел смъртоносния изстрел и впоследствие е съобщил за смъртта на Ботев.
Николай Иванов отбеляза още, че според историческите сведения Христо Ботев е бил прострелян от разстояние около 400 крачки, което се равнява на приблизително 250 метра.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Дарина МетодиеваПоследвайте ни