Държавата и репродуктивните права: Има ли дискриминация при инвитро процедурите?

„През последната година се подлагам на инвитро, за да имам дете сама, след като преживявах години наред домашно насилие. Бях принудена да направя аборт и сега вече забременяване без медицинска помощ е невъзможно. Искам да знам, че има и други жени като мен, които да са се справили в тази ситуация и да продължат да живеят в името на бъдещото си дете.“ Това е една от редица истории на самотни жени, сблъскали се с нуждата от асистирана репродукция и потърсили помощ от Фондация “Искам бебе”.

След множество събрани разкази поставяме въпроса до каква степен самотни мъже и жени с репродуктивни нужди могат да получат финансова и психологическа помощ у нас.

Населението на България е намаляло с половин милион души само за четири години. При последното преброяване от 2024 г. става ясно, че българите наброяват едва 6.43 млн., а  починалите и през 2024 г. надхвърля новородените. И още тревожни данни - само за година процентът на живородените деца е намалял с 6.6%, а прогнози на НСИ показват, че към 2050 г. населението може да се свие до около 5,4 - 5,5 милиона, към 2080 г. - до под 5 милиона, при настоящите тенденции.

На фона на задълбочаващата се демографска криза отчитаме, че все повече хора имат репродуктивни нужди. Според доклад на БАН Източна Европа е сред регионите с по-високи нива на безплодие. Около 15 на сто от двойките в репродуктивна възраст имат проблеми със зачеването като се отчита прогресия в броя. 

Министерството на здравеопазването се бори с този проблем чрез Фонд “Асистирана репродукция” и още над 50 общински фонда. Какво обаче се казва в условията за тази субсидия?

17 години успех: Над 25 000 деца, родени с помощта на Центъра за асистирана репродукция

Фондът финансира до три опита с до 5000 лв. за всеки. Помощта се отпуска само при доказан медицински проблем като стерилитет, липса на овулация или тежък мъжки фактор, като в някои случаи се изисква и предварително лечение по линия на Здравната каса. Финансиране не се предоставя при медицински противопоказания или нисък яйчников резерв. На практика обаче системата не отчита редица социални фактори като липсата на партньор при клинично здрави жени и мъже. Следователно средства не се отпускат и за еднополови двойки, тъй като такъв термин не съществува все още законово у нас.

По официални данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на nova.bg, за периода 2021 - 2025 г. се наблюдава устойчив интерес от страна на самотни жени, като всяка година над 200 кандидатстват за финансиране. Висок е и процентът на одобрение - между 97 и 98 на сто.

Броят на финансираните процедури остава стабилен - над 4500 годишно, или общо 13 760 за периода 2022 - 2024 г. Над една трета от тях водят до бременност, а близо една трета завършват с раждане на дете. В абсолютни стойности това означава 5127 успешни бременности и 4511 родени деца за три години. 

Снимка: iStock

В последните години към фондация „Искам бебе“ все по-често се обръщат жени, които попадат в специфичен профил - над 38-годишна възраст, без партньор и без предварително установени сериозни репродуктивни проблеми. По думите на директора Радина Велчева значителна част от тях са жени с висока степен на образование, стабилна професионална реализация и добър социален статус, които до момента не са имали индикации за затруднения със забременяването. 

“В такива случаи медицината често предлага като единствено решение инвитро с донорски яйцеклетки или ембриони, което означава комбинация от донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди. Това поставя пациентките пред сериозно емоционално и психологическо решение, свързано с приемането на различни форми на биологично родителство. Тук е ролята на репродуктивния психолог”, подчертава Велчева.

Продължаването на рода е основна мисия на индивида от зората на човечеството, а да прегърнеш собственото си дете е най-красивата емоция. Не всеки обаче може да усети тази топлина или по-скоро за повечето тази възможност е твърде скъпа. Такава е съдбата на много жени у нас. Експерти сигнализират за случаи на дискриминация.

Виктория Костова, която е директор на фондация WomanUp, разказа за nova.bg за конкретен казус в практиката на организацията. “Имаме случай на попълване на формуляр с изписване на имената на партньорката и отказ от Центъра за асистирана репродукция да финансира двойката под предлог, че те не могат да направят бебе от две яйцеклетки, въпреки че във формата е описано ползването на донорски материал за целта. Последващото дело след отказа и спечелването от ЦАР със същата аргументация за нас е изключително показателно за институционално насилие срещу тази еднополова двойка”, посочва тя.

“Страховете от липса на подкрепа от страна на държавните институции водят до това еднополовите двойки в България да търсят сигурност в този процес, в който човек е толкова уязвим, ексклузивно в частни болници. Резултатът от това е, че те трябва да подготвят един много голям финансов ресурс, за да сбъднат мечтата си да имат деца в страната”, подчертава Костова. 

Специалистът по репродуктивно право адв. Радой Кръстев споделя за подобен случай: “Ако жената запази в тайна съжителството или брака с друга жена и има медицински индикации, тя ще бъде финансирана от Фонд “Инвитро”. Ако обаче жената каже истината и попълни във формуляра, че има брак или съжителства с друга жена, фондът ще откаже финансиране. Такъв е случаят с административно дело 81/2018. И двете инстанции подкрепят решението на фонда и фактически призовават дамската двойка да излъже и една от жените да се представи за самотна.”

Какви са промените, които дават шанс на повече бъдещи майки в инвитро програмата на СО

Ширин Ходжева, която е фасилитатор за правата на жените, лично се е сблъсквала с този проблем. “Не съм намерила подкрепа за жени, които реално нямат репродуктивни проблеми, но не могат да срещнат партньор или пък са решили, че искат да бъдат майки, без да имат партньори. Това е следствие от патриархалното разбиране за семейство, макар много европейски и световни проучвания напоследък да отчитат, че все повече жени избират да се развиват самостоятелно. Това е много нова тенденция, която все още предстои да развиваме и най-вече ще се налага да борим”, споделя тя. 

Остават много въпросителни по темата какво се случва на общинско равнище, кой взима решенията, ще станат ли институциите по-либерални в това отношение в името на борбата с демографската криза?

Официална позиция на Здравното министерство потвърждава, че Центърът финансира процедури по асистирана репродукция при двойки и жени без партньори, при наличие на някоя от индикациите, посочени в Правилника за организацията на работа и дейността на център за асистирана репродукция.

Инициатори на ФАР са фондация “Искам бебе”. Според Радина Велчева на практика държавата никога не е дискриминирала жените с репродуктивни проблеми, независимо дали имат партньор, или не, при финансирането на лечение, което да им помогне да осъществят репродуктивните си планове. “Истината е, че все повече двойки у нас се нуждаят от асистирана репродукция, но те представляват сравнително малък процент от всички раждания и едва ли това е решението на демографската криза. Не смятам, че в близко бъдеще държавата ще финансира асистирана репродукция за жени без доказан медицински проблем. Причината е, че публичният ресурс е ограничен и приоритетно се насочва към хора с доказана необходимост”, коментира Велчева.

Какви са алтернативите?

Т. нар. "частни инвитро фондове" в България се появяват като естествен отговор на ограниченията на държавната система и се превръщат във важен източник на подкрепа за хората с репродуктивни затруднения. За разлика от държавното финансиране чрез ЦАР, което е обвързано с доказана медицинска необходимост, частните инициативи функционират значително по-гъвкаво, но и по-несигурно, тъй като зависят от дарителство или политики на отделни клиники и организации. Част от тези фондове се развиват под формата на дарителски кампании, докато в други случаи частни клиники предлагат намалени пакети, безплатни процедури в рамките на кампании или частично финансиране, което да облекчи пациентите.

“Като пациентска организация, често организираме дарителски кампании за жени, които не попадат в обхвата на държавното и общинско финансиране, и осигуряваме безплатна психологическа подкрепа”, коментират от “Искам бебе”. Само за последните две години, с подкрепата ѝ са родени три деца от такива жени - без партньор, но с тежки медицински последици.

Между държавната и частната помощ стоят общинските програми, които в последните години започват да играят все по-активна роля. Те се финансират от местните бюджети и имат собствени критерии. Важно е да отбележим, че пациент може да се възползва и от двата източника на финансиране - както държавен фонд, така и фонда на общината си, но не едновременно. В повечето случаи общините позволяват кандидатстване от двойки или самотни жени, които вече са използвали държавно финансиране, особено ако то е изчерпано или не е довело до успешен резултат.

Важна подробност обаче е, че не може да се финансира една и съща процедура два пъти, тоест не можеш да получиш едновременно средства от държавата и от общината за един и същи опит. Общините помагат там, където държавата се изчерпва. Местни субсидии се отпускат в над 50 общини в страната. Повечето от тези фондове покриват част от разходите за процедури, но някои общини все още поставят ограничения като именно изискването кандидатите да са семейство или двойка. Според адв.Кръстев подобни условия могат да се тълкуват като дискриминативни, тъй като ограничават равния достъп до публичен ресурс и дават основание за съдебни претенции. 

Добър пример обаче е Столичната община. От март 2026 г. програмата ѝ вече допуска и жени без партньор, като отпада и условието за минимум три неуспешни инвитро опита. “Решението е част от по-широка политика за подкрепа на семействата и повишаване на раждаемостта, като до момента по програмата са родени 61 деца”, коментира в ефира на “Твоят ден” Надежда Бачева, заместник-кмет по здравни въпроси към СО. Според нея се очаква увеличен интерес и по-ефективно използване на средствата. Радина Велчева от „Искам бебе“ каза за nova.bg, че промените отразяват новата реалност - все повече жени се сблъскват с репродуктивни затруднения в по-млада възраст. По думите ѝ при старта на програмата през 2015 г. профилът на пациентките е различен: „Повечето жени, нуждаещи се от донорски материал, бяха на възраст над 42-43 години, с множество неуспешни инвитро опити и с партньор“.

Преди прибягването до инвитро, специалисти препоръчват подлагане на процедура по инсеминация. При нея сперматозоидите се въвеждат директно в матката на жената с цел улесняване на оплождането. В практиката на репродуктивната медицина тя се използва като първа стъпка, защото е по-малко инвазивна и по-щадяща от инвитро процедурите. Второто обикновено се прилага, когато има доказан проблем със забременяването или когато по-простите методи, не дават резултат. “На практика самотни жени или жени в еднополови връзки могат да преминават през системата единствено като индивидуални пациенти, а партньорът или партньорката им остава извън правната рамка. Това означава, че достъпът до лечение и подкрепа е по-сложен и често финансово по-тежък за тези групи, защото първите процедури като инсеминацията обикновено се заплащат изцяло от пациента", информира Костова.

Нов шанс за майчинство: София допуска до инвитро програмата си и жени без партньор

Политики за финансиране на асистирана репродукция в Европа

В част от европейските държави публичните системи финансират инвитро само при доказан медицински стерилитет и най-често в рамките на хетеросексуални двойки, докато в други достъпът е разширен и включва самотни жени и ЛГБТ+ пациенти при равни условия.

Според сравнителен анализ на EuroFertil при по-либералните модели - Франция и Испания - публичното здравеопазване финансира асистирана репродукция и за самотни жени, и за еднополови дамски двойки, без изискване за клинично установено безплодие. Адв. Радой Кръстев отбелязва, че в повечето държави от ЕС, включително България, самотните жени с медицински индикации могат да получат публично финансиране, докато разширеният достъп за „здрави“ жени или еднополови двойки остава изключение. Според него Естония се откроява с по-либерален модел, включително признаване на еднополови семейства и по-широко разбиране за репродуктивните права: “Следва да се изтъкне фактът, че Естония е цивилизационно по-напред от България, тъй като тя е една от малкото държави с бивш комунистически режим, признаваща еднополовият брак.”

Други са нагласите в Полша и Австрия например. Там достъпът на самотни жени и еднополови двойки е ограничен или практически невъзможен в публичната система, а в някои случаи дори се забранява използването на донорски материал за такива пациенти. Във Великобритания NHS може да финансира такива процедури, но реалният достъп зависи от регионални комисии и многобройни критерии.

От WomanUp подчертават, че тези различия създават реално неравенство, тъй като част от пациентите трябва сами да финансират процедурите или да търсят лечение в чужбина, където правилата са по-гъвкави. 

Самотни родители и достъп до асистирана репродукция - има ли реално неравенство?

На европейско ниво самотните родители вече представляват значим дял от  населението. Около 12,7% от домакинствата с деца в ЕС са с един родител. В България този дял е дори по-висок, като данните от преброяването през 2021 г. показват 408 745 семейства с един родител, което съставлява 21,9% от всички семейства с деца, или почти всеки пети случай. От тях 74,4% са самотни майки, а 25,6% - самотни бащи, което ясно показва, че този тип семейна структура не е изключение, а устойчива социална реалност. Тези данни провокират въпроса: Какво различава родителите, грижещи се за дете заченато по естествен път и т.нар. “инвитро дете”?

Снимка: iStock

От гледна точка на WomanUp, темата за асистирана репродукция е повод за системни неравенства: “Системата често не е адаптирана към различните форми на семейство, които съществуват днес. Настоящият модел на достъп до асистирана репродукция съдържа елементи на неравнопоставеност“, смята Виктория Костова.

Според нея проблемът произтича от това, че финансирането се базира основно на медицинските критерии - инвитро процедурите се финансират от държавата основно като медицинско лечение на безплодие. Костова допълва, че тук става въпрос за „институционално насилие“ и се създава ситуация, в която еднополовите двойки често са принудени да търсят лечение почти изцяло в частни клиники, поради липса на сигурност в публичната система.

От Министерството на здравеопазването уточняват, че ЦАР работи по правилник, който финансира „семейства и жени с репродуктивни проблеми“, като не предвижда финансиране за еднополови двойки и за жени без медицински индикации. От ведомството отказаха да коментират въпроса с евентуалното наличие на дискриминация.

Как можем да потърсим помощ?

Според Виктория Костова съществуват няколко институционални възможности за реакция, когато граждани смятат, че са жертва на дискриминация заради семейно положение или сексуална ориентация при достъпа до здравни услуги. Тя посочва няколко органа, към които можем да се обърнем:

• Комисия за защита на дискриминацията
• Омбудсманът
• Министерство на здравеопазването, чрез обществено обсъждане, експертни становища и предложения

Костова подчертава и ролята на гражданските организации и професионалните общности, които чрез изследвания, кампании и експертни позиции могат да влияят за институционална промяна и по-голяма видимост на проблема. В същото време тя отбелязва, че обръщането към институциите не винаги гарантира ефективна защита. “В България все още се наблюдава дефицит на реална защита на правата на ЛГБТИ+ хората, като в практиката много двойки разчитат на препоръки, личен опит и доверени медицински специалисти”, смята тя.

Сурогатното майчинство: Темата табу на 21 век

Сурогатното майчинство остава една от най-спорните и чувствителни теми в областта на асистираната репродукция, като в България то е изрично забранено. Според адв. Кръстев, практиката има различни регулации в света - комерсиалното сурогатство се среща в държави като Украйна и американския щат Калифорния, докато т.нар. алтруистично сурогатство е разрешено в страни като Гърция, Белгия, Великобритания и от 2025 г. и в Германия. За разлика от тях, България, Франция и Италия остават сред държавите, в които сурогатството е недопустимо по закон.

В българското законодателство ограниченията са свързани най-вече със Закона за здравето, където според чл. 129 асистираната репродукция се прилага само в случаите, когато жената не може да забременее по естествен път. Това на практика ограничава достъпа до процедури както за здрави самотни жени, така и за потенциални сурогатни майки. Допълнително рестрикции се съдържат и в медицинските стандарти по асистирана репродукция, приети с наредба от 2023 г., които не позволяват трансфер на ембриони с цел сурогатна бременност.

“За да бъде премахната забраната, е необходимо законодателна промяна в Народното събрание, включително преразглеждане или отмяна на съответните текстове в Закона за здравето. На практика съществуват и съмнения за частни практики, при които извън официалната регулация се предлагат услуги по асистирана репродукция на здрави жени, включително потенциално сурогатни бременности”, констатира адв. Кръстев.

От Здравното министерство подчертават, че темата поставя „изключително сложни морални, етични и правни въпроси“, засягащи медицинската практика, семейното право и защитата на правата на детето. Затова, според институцията, евентуални промени биха изисквали широк обществен и експертен дебат с участието на всички заинтересовани страни.