Отговор от експертите
Трусът в Румъния събуди стари страхове. Смъртоносното земетресение във Вранча през 1977-ма взе над 100 жертви и в Свищов. Има ли риск от нови, още по-силни трусове?
Една от най-страшните зони на Балканите - Вранча преди 76 години. 590 жертви. Над 1270 ранени.
„Най-силното е от 1940-та, 10 ноември. Магнитудът му е 7,8 с тежки последици на територията на България”, коментира доц. д-р Ирена Александрова, дежурен сеизмолог в департамент "Сеизмология" при БАН.
4 март 1977 г. Адски тътен. Пакостливата земетръсна зона Вранча в Румъния напомня за себе си. 7,4 по Рихтер. Катастрофални разрушения. Жертвите са над 1600. Повечето от тях в Букурещ.
„Влиянието на Вранча на територията на България е силно”, коментира доц. д-р Ирена Александрова, дежурен сеизмолог в департамент "Сеизмология" при БАН.
У нас трусът е усетен навсякъде. Най-засегнат е Свищов. Загиват над 120 души, а голяма част от сградите са напълно разрушени. Хората още помнят ужасът на убийственото земетресение и апокалиптичният пейзаж.
Дълбочината на силните земетресения като това във Вранча тази нощ, е под мантията, заради което се усещат в радиус от няколкостотин километра. Балканският полуостров генерира 15% от световните земетресения.
У нас сеизмичната активност е опасна, защото трусовете са по-близо до повърхността. Въпреки 6-те земетръсни огнища у нас, страната ни е обетованата земя, според професор Емил Ботев.
„И най-хубавото е това, че само преди 100 години ние сме имали реализирани почти във всичките зони магнитуд 7 земетресения”, коментира ръководител на департамент „Сеизмология” при БАН.
Което означава, че скоро не ни очаква сериозно земно напрежение. И въпреки това.
„Не сме застраховани! Единствената ни застраховка е качественото строителство за предпазване на населението”, коментира доц. д-р Ирена Александрова, дежурен сеизмолог в департамент "Сеизмология" при БАН.
Още по темата гледайте във видеата!