Ани Салич и Ники Дойнов: Хората ни имат доверие заради големия ни опит

Някой със сигурност е мислил дали можем да бъдем двойка, казват едни от най-популярните тв водещи в българския ефир от 20 години. Преди 3 години съдбата и добрият професионализъм ги събират заедно на екрана на NOVA и днес те на практика са най-опитната тв двойка.

Салич притежава изключителен женски такт - тя умее да се сработва безотказно с партньорите си на екрана. И сега е така, както ще проличи от интервюто им за в-к "24 часа". В личния си живот тя е омъжена за продуцента Бранко Салич, с когото имат две деца, а Дойнов още е ерген.

- Новините на NOVA напоследък са сред най-предпочитаните източници за информация, показват пийпълметричните данни на “Нилсен адмосфиър България”. Дори са номер едно за активната аудитория между 18 и 49 г. Подобни резултати няма как да бъдат постигнати, ако водещите на новините не вдъхват на зрителите си достатъчно доверие. Какво правите обаче, когато в емисията се излъчва видеоматериал?

Николай Дойнов: Не знам какво си представят хората за нас двамата, но в 90% от случаите ние разпалено коментираме материалите. Тя е по-обрана откъм реакции, но аз съм имал случаи, при които съм хвърлял от яд химикалки по мониторите. Реагирам така, както прави всеки нормален човек, когато гледа новини вкъщи. Смее се, понякога жените плачат, гледайки сърцераздирателен материал, друг път мъжете са готови да счупят телевизора, когато нещо не им харесва. Ние не сме по-различни от останалите.

- Камерата улавяла ли е вашите реакции, които не са били предназначени за ефира?

Ани Салич: Ние сме профита. Успяваме точно 1-2 секунди преди да отворят микрофоните, да спрем да говорим.

Ники Дойнов: Нито на нея, нито на мен ни е омръзнало да правим това, което вършим вече 20 години. Интересът е същият. Може би го няма онова вълнение от неизвестното. Когато занаятът е нов, изпитваш едно особено вълнение през първите години. Вече го няма, но отстъпи място на пълното удоволствие от воденето на новините, от информацията.

Ани Салич: Още повече че ние сме поставени в нова ситуация, всичко се дигитализира, технологиите навлязоха много в телевизиите.

- Събраха ви като две вече утвърдени звезди.

Ани Салич: Някой със сигурност е мислил дали можем да бъдем двойка, повярвай ми. Тук в NOVA работят големи професионалисти. Така че, преди да ме поканят да дойда в NOVA, със сигурност са си мислили много дълго дали ще отговарям на натюрела на Николай, дали ще бъдем добра двойка, харесвана, разбирана и слушана от публиката.

- Сухи тренировки правили ли сте, преди да излезете заедно в ефира?

Ани Салич: Не. Естеството на работа е едно и също, така че нямаше нужда.

- Двамата как се сработихте?

Ани Салич: Лесно ми е вече. Като в брака - в началото се чудиш кой е този, накрая свикваш с всичко. По-скоро се надявам той да е свикнал с мен, защото аз съм по-ръбатата. Той е много оптимистично настроен към всичко, без значение дали навън е кално, или е ядосан от колата си. Идва на работа, обикаля по етажите и поздравява всички, докато аз съм по-мрачната, по-македонският тип. Емоциите ми повече излизат навън.

Ники Дойнов: Преувеличава. При нас нещата станаха лесно заради достатъчно големия опит, който имаме зад гърба си.

Ани Салич: Колко години са твоите в телевизията?

Ники Дойнов: Тази година, живот и здраве, ще станат 20.

Ани Салич: И аз съм там някъде.

Ники Дойнов: Т.е. сработването по линия на опита, на чисто професионалните неща не отне никакво време. Оттам нататък човек лесно може да катастрофира в онова дълбоко море, наречено човешки характер. Това е най-дълбокото море на света, убеждавал съм се неведнъж. Но мисля, че сме прилични хора.

Ани Салич: Имаме късмета да сме нормални.

Ники Дойнов: След всичките тези 26 години от демокрацията като че ли хората с нормално възпитание, с нормални взаимоотношения, които не са хора на крайностите и не са изгубили почва под краката си, станаха кът в България. Казвам го с болка.

Ани Салич: Те се групират, не можеш да ги срещнеш на улицата. Така се запазват и самосъхраняват. И няма друг начин.

- Защо намаляха нормалните?

Ани Салич: Новите поколения са различни. Не искам да хвърлям камъни по главата на никого, но някакси бяхме научени на други неща. Израснахме при строг ред. Сега за едно шамарче или дърпане на уши си казваме: “Боже, боже”, а навремето това беше практика и тя ни изгради като дисциплинирани хора. Нямам нищо против, че понякога са ми дърпали ухото, защото такава е била системата и тя работеше.

Ники Дойнов: Много ми е смешно как българинът в XXI век се научи как се възпитават деца. А какво е правил в XVII, XVIII, някой друг му ги е гледал ли, когато в едно българско семейство е имало по 7 деца?

- Има ли конкуренция между двама ви в ефира?

Ани Салич: Не, той просто води. От години ми се иска да усещам как мъжете водят в България, защото тази роля сякаш поизчезна. Жените станаха водещи. Но при нас не е така, той води и това ми харесва. Така аз мога малко да си отпочина и да се отпусна. Ние не сме машини, има дни, в които не съм си доспала или съм кисела. Тогава Николай поема вахтата и ме тегли напред.

Ники Дойнов: Аз помня NOVA от едни други времена, когато студиото на новините беше в един физкултурен салон. Огромно удоволствие е да гледаш нещо, което се променя към по-добро пред очите ти за един дълъг период от време. Това, което се случи с Ани и хората като нея, които дойдоха при нас, беше абсолютно невъзможно да си го помислиш само допреди 5-6 години. NOVA вече е съвсем различна телевизия, единствената в България, която е изживяла всичко - от бебешките първи стъпки до гигантски национален канал, добре развит и добре поставен на пазара. Това е мнението на човек, който е виждал нещата през цялото това време отвътре. Това е личното ми удоволствие, част от моята малка спечелена борба за тези 20 години.

Ани Салич: А за мен спечелената битка е, че ние с него наистина сме професионалисти. Някой ни събра и ние успяхме да убедим публиката, че сме нормалната двойка. Според социологическите изследвания, които се правят, хората ни имат доверие. Надявам се след години пак да е така, защото смятам да побеляваме заедно - аз очевидно не чак толкова, пред камерата на NOVA.

- Какво ви казват хората при репортерската ви работа? Какви са най-големите им проблеми? 

Ани Салич: През последните години сякаш лавинообразно се наложиха бедността, липсата на вяра и на път, който те виждат. От управляващите сигурно има много, които са родени във Велико Търново. Но нито един от тях няма да повярва, че ние минахме през техникума по туризъм, където деца припадаха от глад. И това не са деца на социално слаби семейства. Трябваше да им дават някакви добавки и храна, за да не се случва това. Тези, които са родени във Велико Търново и сега ходят по жълтите павета, е добре да отидат там и да видят за какво наистина става дума. Българинът успява някак си да оцелее, ще вземе оттук домати, оттам картофи, няма да включва тока, ще преживее студа на дърва. И все нямаме много случаи на умрели от глад. Затова си мислим, че каруцата върви. Не е така, съвсем вече затъва в калта.

Ники Дойнов: Почти всеки ден има репортажи за българи, които живеят в чужбина, децата им са родени там. Нали не се заблуждаваме, че тези млади хора ще се завърнат в родината на техните родители? Защото тя не е тяхната родина. Когато си роден в Испания от майка и баща българи, България не е твоята родина. Ти си испанец, роден в Барселона, Валенсия, Малага или където и да било. Дори да знаеш сравнително приличен български език, ти няма какво да правиш тук. Ние изгубихме огромно количество хора. Едно цяло поколение българи се родиха някъде другаде. Това ми тежи много.

Ани Салич: Напоследък забелязвам една тенденция сред моите приятели. Малко късно родих и децата ми са още малки, но повечето около мен имат деца, които завършиха в престижни университети на Запад и започнаха да се връщат. Тези деца навън, ударени от кризата и миграцията, от обръщането в западното общество, започнаха да се връщат и да си търсят работа тук. Някои намират, някои - не, и ще е много жалко, ако държавата не направи реална стратегия за тези деца. Някои от тях са с уникални магистратури. Те са готови направо да влязат в правителството и да започнат да ръководят. Нямат опита, но имат такова европейско образование, каквото липсва на другите.

- Имате ли предложения или желание за политическа кариера?

Ники Дойнов: Да, имал съм предложения. Но как човек зарязва работата си и става политик? Има два варианта - или се е изчерпал и се прехвърля при политиците, или е обзет от идеята, че е крайно време той да помогне на страната си с нещо. По-добър е вторият вариант. Аз не съм далеч от такава идея за човек, ако е рекъл господ, когато стигне 55-60-годишна възраст. Сега ми се занимава с това, което правя.

Ани Салич: И аз съм получавала предложения. Бих направила същото като него - на 55-60 години, само ако имам съмишленици, ако се съберем група от еднакви хора, мислим по един и същи начин, виждаме бъдещето по един и същи начин и си вярваме един на друг.


ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.