Разговор за мъже в "Ничия земя"

Тази събота, 27 януари, в "Ничия земя" ще говорим за мъже - за мъжа по принцип и двама мъже в частност. Единият е избрал да управлява волята и действията на жената до себе си с бой, а другият е избрал да почита жената като богиня и да служи на нейната красота.

В разгара на дебатите за Истанбулската конвенция и думите на омбудсмана Мая Манолова, че всяка 4-та жена в България е жертва на домашно насилие, "Ничия земя" ви среща с една от тези жертви на насилие - психическо и физическо. Една жена с перука и очила, избити зъби и разбити илюзии. Мария - както тя предпочете да я наричаме и по нейно желание крием самоличността ѝ - разказва за необичайния обрат в живота си от забременяла ученичка до бита майка на четири деца.

На съвсем противоположния полюс е светът на Станислав, в който жената трябва да е дама, а мъжът - кавалер дори когато хората не гледат. Градът е Бургас, но той не е гларус. Морето е Черно, но май не му е до колене. Не е ходил в казарма, но е ходил в достатъчно женски домове, че да знае какво липсва на жената днес – ако не разполагате дори с мъж под чехъл, може да имате мъж под наем. Или пък – ако нямате мъж на място, Станислав може да е вашият мъж на час.

"Във време, в което се бием за и против правата на третия пол, нежният е твърде зает да се еманципира, а силният – да се разкрасява, светът, в който жената е дама, а мъжът кавалер е за предпочитане пред свят, в който жената трябва да има бормашина, а мъжът – пинцети или още по-лошо – свят, в който мъжете бият жените си.

Насилието, за което всички говорят и никой не признава, е като надвиснал призрак – да, надвиснал над съвременната българска жена, която кой знае защо предпочита да търпи и да си мълчи, за да не се срамува, вместо да потърси помощ навреме и да си тръгне от насилника. Част от жените обясняват това с любов, други с комунистическите си остатъци на разбирания, че мъжът е притежател и каквото става, трябва да си остане в семейството. Резултатът често е гробовен. Травмите се стоварват върху едва прохождащите детски съзнания - особено ако скандалите и побоищата са пред очите им.  После свидетелите стават или насилници, или жертви. Питайте психолозите, но и съседите да попитате – все същото!", коментира Елена Чопакова.