Те ще се определят от министъра на икономиката и този на земеделието

Продукти от 17 основни вида храни да се предлагат с максимална надценка от 10%. Това предвижда Проект на Закон за надценките на хранителните продукти, който е публикуван днес за предварително обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията, съобщиха от МИ.

В проекта на Закон се предвижда със Заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието, да бъде утвърден списък с храни, към които от търговците ще се прилага ограничението за максимална надценка.

Изготвеният към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб „Бял“, хляб „Добруджа“, свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2-3.8%, кисело мляко краве 2-3.8%, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета.

Със законопроекта на практика търговците се задължават да сложат надценка до 10 процента на продукт от всяка основна хранителна група. Тоест, ако на едро търговците са закупили стока за 10 лева, то същата стока в магазина ще струва най-много 11 лева.

Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци, с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат за продажба на дребно храни. Те ще са задължени да определят минимум по един продукт от всеки вид храни, приложени в списъка към закона. Търговците ще са задължени да формират крайна цена на избраните от тях продукти с максимална надценка от 10% от цената на доставчика.

Търговците ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка.

В случай, че търговецът не предостави данни за определените от него продукти се налага глоба в размер от 5 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв. 

Някои от клиентите признават, че макар да искат в хладилника им задължително да има млечни продукти това става все по-трудно. Понякога се лишават от продукти, ако са преди заплата или в края на месеца.

Възрастните хора пазаруват само за най-необходимото. „За възрастните хора – мляко, хляб, каквото все обича“, каза Иванка.

Според икономическия министър Никола Стоянов „целта на този закон е да гарантира на хората достъп на по-ниски цени за базови продукти – бял хляб, хляб „Добруджа“, охладено свинско месо, кашкавал, олио… Тези продукти ще бъдат обозначени със специален стикер“.

Според него ситуацията в сектор „търговия“ е крайна. „От вече три седмици цените на много стоки падат, повечето от суровините падат рязко, но на дребно цените продължават да стоят такива“, обясни министърът.

Около 30 от най-големите търговски вериги попадат в обхвата на регулацията.” За нарушилите правилата глобите ще са солени. А проверките – чести”, закани се той.

От КЗП ще проверяват дали надценките отговарят на обявеното. „Предлагаме глобата да е до 2 процента от оборота”, каза Стоянов.

Част от финансистите реагираха остро срещу мярката. „От гледна точка на общото ниво всичките идеи, които вървят в министерство на икономиката и в министерство на земеделието, защото те са успоредни, просто водят до допълнителни разходи. И отгоре на това държава се меси в нещо, което не й е работата и не разбира“, каза бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов.

Той запита защо трябва да има разделение ограничението да важи за бизнес, който има над 30 милиона. „Защо трябва да има това разделение и на каква база? Това влияе върху конкуренцията“, категоричен е той.

От Сдружението за модерна търговия заявиха в писмена позиция, че са категорично против всякаква намеса в свободната търговия.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.