Астрономи са разкрили неочаквания океански произход на натриевия облак, който обгражда една от луните на Юпитер – Европа, пише „Физ.орг”.

„Снежната кралица” Европа е свят, около който витае научна интрига, тъй като се смята, че под ледената ѝ кора се простира глобален океан. Сега нови наблюдения на обсерваторията „У. М. Кек” на Хавай разкриват нещо неочаквано: огромният, разпръснат облак от натрий, обграждащ спътника, е останал забележително стабилен в продължение на повече от две десетилетия, въпреки динамичната среда около Юпитер.

По темата

Изследването, ръководено от Бостънския университет и публикувано в сп. Journal of Geophysical Research: Space Physics, установява за първи път връзка между измерванията на натрий на големи височини и наблюденията на този елемент в непосредствена близост до видимия диск или повърхността на Европа, предоставяйки на учените по-пълна картина за натриевата среда на спътника.

„Не знаем много за скрития океан и ледената повърхност на Европа, но нейната атмосфера ни дава възможност да научим повече за този свят, който потенциално предоставя условия за възникването на живот”, казва водещият автор на изследването Ема Ловет от Бостънския университет. „Местоположението на живот извън Земята може би е по-близо, отколкото някога сме си представяли”, допълва тя.

Откритията на екипа се основават на наблюдения, обхващащи период от над две десетилетия. Използвайки спектрометъра с висока разделителна способност HIRES на обсерваторията, изследователите са анализирали слабото сияние на натрия около Европа, картографирали са неговото разпределение и са проучили как облакът реагира на условията в системата на Юпитер.

Натриевият облак се простира на разстояние, достигащо до 30 пъти радиуса на Европа, и е издължен в посока изток-запад. Неговата стабилност е изненадваща, като се има предвид променящата се плазмена среда около Юпитер и влиянието на Йо – вулканично активната Юпитерова луна, която излъчва натрий в околното пространство, отбелязват учените.

„Съседният вулканичен спътник Йо разпръсква натрий из системата на Юпитер и често сме се чудили дали той „оцветява” повърхността на Европа”, казва съавторът на изследването Карл Шмид от университета „Куинс” в Белфаст и Бостънския университет. „Стабилното изобилие на натрий в тези данни от „Кек” показва, че Европа не е засегната от вулканичната активност на Йо. Това, което наблюдаваме, произхожда от солената вода на Европа, а не от вулканите на Йо”, допълва той.

Направените наблюдения са позволили на астрономите да изследват натриевия облак на Европа при различни условия и да проверят хипотезите относно ролята на магнитосферата на Юпитер и вулканичната активност на Йо.

Европа остава основна цел в търсенето на потенциално обитаема среда извън Земята. Тя не само е по-близо до нашата планета в сравнение с екзопланетите, но и океанът под повърхността ѝ, ледената ѝ обвивка и сложната повърхностна химия повдигат фундаментални въпроси за това как материалите се придвижват между вътрешността и външните ѝ части.

Въпреки че натриевият облак не предоставя пряко измерване на скрития океан на Европа, разбирането откъде произхожда натрият и как се държи помага на учените да изградят по-пълна картина на химичната среда на Юпитеровата луна.

Натрият представлява интерес за планетолозите, защото влиза в състава на натриевия хлорид – готварската сол. Разбирането за произхода и разпределението му около Европа помага на изследователите да установят кои материали от повърхността на спътника и евентуално от неговия подповърхностен океан попадат в околната среда.

По-рано екипът е използвал космическия телескоп „Хъбъл”, за да търси магнезий в атмосферата – още една потенциална съставка на солите в океана на Европа.

Редактор: Мария Барабашка

Източник: Елена Христова, БТА