Световната конференция на ООН за климата COP31 приключи без основно споразумение, след като Европейският съюз и редица други държави отказаха да подкрепят заключителния документ. Причината за провала е липсата на изричен ангажимент по отношение на изкопаемите горива – основен източник на емисии на парникови газове.

Преговорите в турския град Анталия завършиха в неделя, 44 часа след предварително определения край на форума, превръщайки COP31 в най-продължителната климатична конференция на ООН досега. „Няма да подкрепим заключително решение, в което дори не се споменават изкопаемите горива – основният двигател на климатичните промени“, заяви ирландският министър по въпросите на климата Дара О'Брайън, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.

Председателят на конференцията Мурат Курум потвърди, че разногласията между участниците са направили приемането на документа невъзможно.

Петролните държави и ЕС в непримирим сблъсък

Бъдещето на въглищата, петрола и природния газ се превърна в основната разделителна линия между близо 200 държави, участващи във форума. Преговорите се проведоха на фона на поскъпващите енергийни ресурси и геополитическата нестабилност, предизвикана от войната между САЩ и Иран.

Държавите, чиито икономики са силно зависими от приходите от петрол, сред които Саудитска Арабия, се противопоставиха на формулировки, насочени срещу използването на изкопаеми горива.

В опит да предотвратят провала на конференцията Турция и Австралия организираха извънредни разговори между представители на ЕС и Саудитска Арабия. Последният компромисен вариант на документа обаче съдържаше единствено косвено препращане към договорения през 2023 г. преход от изкопаемите горива, без те да бъдат изрично назовани.

Пред агенция АФП ирландският министър Дара О'Брайън обвини някои петролни държави, че са взели надмощие в преговорите. Съгласно правилата на климатичните конференции на ООН решенията се приемат с консенсус, което позволява дори на една държава да блокира общо споразумение.

Малките островни държави: Заложено е оцеляването ни

Сред най-острите критици на проектодокумента бяха държавите, особено уязвими от последиците на глобалното затопляне и покачването на морското равнище. „Няма да жертваме бъдещето си в полза на интересите, свързани с изкопаемите горива. Няма да приемем резултат, който подкопава сигурността ни и застрашава бъдещето ни“, заяви климатичният пратеник на Маршаловите острови Кати Джетнил-Киджинер.

Панама, Вануату и Белиз също отказаха да подкрепят предложението. Екологични организации призоваха участниците да не правят компромис с климатичните цели. „Този текст не е план за климата. Това е лиценз за продължаване на замърсяването“, коментира Сара Шоу от организацията 350.org.

Електрификацията – решение без достатъчно гаранции

Вместо конкретни ангажименти за ограничаване на изкопаемите горива, Турция и Австралия поставиха акцент върху електрификацията като инструмент за намаляване на вредните емисии и укрепване на енергийната сигурност.

Проектът предвиждаше делът на електроенергията в общото крайно енергийно потребление в световен мащаб да достигне 35%, както и да бъдат насърчени инвестициите в чиста енергия. В документа обаче липсваше изрично изискване допълнителното производство на електроенергия да бъде осигурено от възобновяеми източници. Към момента около една трета от електричеството в света се произвежда от въглища, а приблизително една пета – от природен газ.

Сред предложенията беше и разширяване на използването на технологии за улавяне на въглеродни емисии – подход, подкрепян от индустрията за изкопаеми горива, но оспорван от природозащитници заради високата му цена и съмненията в неговата ефективност.

Разногласия около научните оценки и прага от 1,5 градуса

Допълнително напрежение предизвикаха опитите на Саудитска Арабия, Индия и Кения да отложат публикуването на следващите ключови доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

Десетки държави настояха научните оценки да бъдат готови навреме за предстоящия през 2028 г. глобален преглед на напредъка в ограничаването на въглеродните емисии.

Липсата на достатъчно категорични ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса спрямо прединдустриалните нива, заложено като цел в Парижкото споразумение, също предизвика критики. Представителката на Великобритания Кейт Хюз определи проектодокумента като отстъпление от необходимите научно обосновани действия и изрази разочарование от липсата на достатъчно амбициозни общи цели.

Финансовата подкрепа за бедните държави остана нерешен въпрос

Поредният препъникамък в преговорите беше финансирането на мерките за адаптация към климатичните промени. Отпадането от проектодокумента на целта за осигуряване на 120 милиарда долара предизвика недоволството на развиващите се страни.

Техните представители отново обвиниха богатите икономики, че не предоставят необходимата подкрепа на държавите, които разполагат с най-малко ресурси за справяне с климатичните бедствия. „Нуждаем се от финансиране, а нашите партньори дойдоха на тази конференция с празни ръце. Не можем да се справим сами. Не можем да оцелеем с празни обещания“, заяви представителката на Маршаловите острови.

Така срещата в Анталия приключи без обща позиция по ключови въпроси за бъдещето на климатичната политика - ограничаването на изкопаемите горива, финансирането на най-уязвимите държави и ускоряването на глобалните усилия срещу затоплянето на планетата.

Редактор: Цветина Петкова

Източник: БГНЕС