Мишо Шамара: Получаваш цирк, когато гласуваш за клоуни

Пацифист, враг на насилието и сексизма, заклет радетел на демокрацията, човеколюбието и толерантността. Посланик на добрата дума - Мишо Шамара такъв, какъвто никой не си го представя. На 51 години, той продължава да изразява гръмко позициите си по политически въпроси, но вече не чрез скандални песни, а през видео обръщения от Убер таксито си. Как изглежда България, погледната отвъд океана през очите на Биг Ша и защо Доналд Тръмп го вбесява. 

- Добре дошъл у дома.

- Добре заварил.

- Как се чувстваш? 

- „Ексайтмент” имам в сърчицето ми. Имаме два концерта. DJ Диан Соло има 50-ти рожден ден. На другия ден - нашата Варна. Кралят се завръща. Варна, искам червен килим. Цветя и рози. Жени да ми правят вятър и аз да съм на трон да ме носят. Като Цезар искам да влезна.

- Прави ли ти впечатление нещо във хората, които виждаш в публиката, в българите в последните години?

- Прави ми впечатление, че в България в последните две години има някакъв прогрес. По-цветно ми изглежда всичко. Има нови малки бизнеси, които са много симпатични. Хората имат идеи. И си мислех много - защо може би е така? И стигнах до извода, че може би, защото няма правителство. Хората вървят вече така с изправени глави. Действат, правят неща. Като има един деребей, главите се навеждат, смазват и няма развитие. Много хора говорят: „Оо, ние трябва да имаме правителство.” Аз мисля, че не трябва да имаме правителство, за да можеш да върви животът по-добре.

Мишо Шамара: Навремето бях злодей, сега се опитвам да бъда Робин Худ

- Нещо като анархия?

- Не, не. То трябва да има правителство, ако е справедливо. Но докато има несправедливи играчи, по-добре да няма.

- Ние го наричаме политическа криза, а ти го виждаш като прогрес.

- Да, то е криза между политиците, защото не могат да се разберат кой да краде в момента. Обаче това дава възможност на обикновения бизнесмен, обикновения човек да живее по-щастливо и да намери своята ниша.

- Следиш ли в подробности какво се случва? Например, освен че седем пъти ходихме до урните в рамките на три години и половина, в  понеделник, когато беше първият работен ден на новоизбраните депутати, имаше седем протеста.

- Протестът е много хубаво нещо. Това, че има седем протеста, говори много хубаво за България. Значи седем различни видове групи хора не са доволни от нещо и искат да изкажат своето мнение. Ако седем пъти избират едни и същи седем човека и избирателната активност е едва 30%, това означава, че народът той не е казал своята дума, защото не е припознал никой.

- Апатията докога?

- Докато дойдат нормални хора, които да предложат нещо, което народът да купи. Популизмът не е вече проблем само на България и Унгария в Европа. В Америка, обаче, ще бъде следващите четири години потрес. Циркът е голям. Когато гласуват за клоун, получаваш цирка.

- Ти гласува ли в Щатите?

- Да, гласувах.

- Гласува ли за българските избори?

- Не.

- Защо?

- Нямаше кой да ме спечели. Нямаше човек, който да може да ме спечели. Никой не ми каза нищо. Какво казаха? „Ние сме от едното племе, ние сме от другото племе.”Тук аз не виждам партия в смисъла на партия. Тук са племена. Ти държиш енергетиката, горите, ти държиш това и ние вземем това. Той няма концепция, няма план, няма идея, няма как да стане животът по-добър за хората.

- „Държавата, в която гласът ти струва едно кебапче, за умиращия в болница даже няма хапче.”

- Това е моят стар текст.

- И също така: „Родени в България, така ни се пада. Трудно е да избягаш от казана и ада.” Как гледаш на тези думи сега?

- Пак да кажа, нямаме проблеми в последните две години. Виж колко е по-хубаво. Колкото по-малко Бойко, Пеевски и новите ГЕРБ, младежкото ГЕРБ е ПП-ДБ според мен. Бях гласувал за тях. Те ми отнеха надеждата, като поискаха да перат един откровен диктатор. Трябва някакви лидери нови да се появят.

- Миналата година Устата заяви публично, че ти би бил един много добър президент.

- Може би е прав. Не мисля, че съм въобще подходящ за президент. Не ставам аз за такива работа. Аз съм пял фенки-фенки, извън кръга на шегата. Никой няма гласува за мене. И ако има някаква група от хора, които биха се „ексайтвали”, не искам да стана аз този популист, който да поведе хората и ако евентуално не съм подготвен, да ги подведа. Аз мога да бъда критик на ситуацията. 

- Теб политиката те дърпа. 

- Да. Аз не мога. Аз съм експлозивен. Аз съм нетърпелив. Не става. Всяка жаба да си знае гьола. Аз си карам Убера. Политиката я правя само защото съм длъжен да го направя. Мисля, че това е като отговорност на всеки един артист. Това е съвестта на нацията. Изкуството. И в България дълбоко се надявам повече артисти да почнат да вземат социални позиции, защото не ги виждам много-много. Понякога демокрацията прави крачка назад, за да даде две напред. Ще го преживем и ще успеем.

- Ти и в близкото минало си бил ангажиран обществено. През 2013 година ти беше човекът, който поведе протестите за Орешарски.

- „Срещу” Бойко Борисов, не „за” Орешарски. Има голяма разлика, защото тогава ме демонизираха всички медии. Изкарваха ме комунист. Само защото съм бил против Борисов, но Борисов е член на БКП, Орешарски не беше. Нека хората да се научат да гледат действията, а не цветовете на плакатите.

- Скоро предстои национален протест и на таксиджиите в България.

- Моите хора. Аз карам Убер, за да си плащам сметките. Много добре познавам техния живот.

- Ти представял ли си да караш такси в България някога?

- Ами да. Работа е като работа.

- Знаеш ли, сравнително скоро излъчихме един репортаж, в който едно момиче, което не е израснало в България, се качва в такси веднага след като каца със самолет. И първото нещо, което чува от таксиджията е: „Сипаха я тая държава”. Какво мислиш за този начин на мислене? 

- Първо, че не е вярно. Въпреки всичките нещастия, които виждаме, има прогрес. Просто да освободим хората да могат да мечтаят и да не бъдат притискани от политическата класа. Виждам младите хора да ходят като европейци. Европейци са. Просто трябва малко да засилим темпото. 

- Често пускаш стриймове в социалните мрежи. Сега последният има 56 хиляди гледания пак от колата.

- Бях бесен на ситуацията от това, че нашата общност, българската в Щатите, гласува за човек, който откровено мрази имигрантите. Как може човек да изпитва садистично удоволствие от това, че някой заплашва 20 милиона души да бъдат депортирани, ей така само с по една торбичка да оставят техните имоти и мечти. и крушата, на която се е катерил като малък. Илън Мъск, който ги съпортва върти изцяло пропагандата в Туитър, която е проруска.Ще бъдат тежки дни за Украйна. Според мен правилната игра на Украйна е: „Америка не искат да не дават оръжие? Няма проблем. Партизанска война до дупка.” Аз съм тъп рапър, шофьор на Убер, не ми вземайте мнението, но моето виждане е, че Зеленски е мъжкар. И бяха като Давид и Голиат. Той се изправи и набучи един в носа на булито. Не трябва да си правим илюзии, че след Украйна няма да е България следващото нещо. Българската общност на 95%, ако не 98% подкрепят Тръмп.

- А защо? С какво ги спечели ?

- Силно мечтаят да бъдат бели американци, но секундата, в която те вземат зелена карта, почват да мразят нелегалните. Когато вземат паспорт, направо, те вече са божества. И ако други хора от твоята държава или други държави идват и получат същото равенство като тебе, ти вече не си суприм животно. Не си превъзхождащото животно, а ти си като всички. Между другото голяма част от бедното бяло население всъщност гласува за Тръмп, защото това е единственият капитал, който те притежават. Нямат пари, нямат спестявания, нямат щастие, нямат усмивки, повечето от тях нямат зъби от метамфетамина, (но имат едно единствено нещо. Кожичката. И като върви по улицата и като види чернокож или кафяв човек ще каже: „Е поне не съм като тях.” Те никога не са нямали тоталитаризъм, те никога не са виждали такова нещо. Може би сега ще видят някаква форма, ще се научат урока. Той е като ваксина за демокрацията. Първият път явно не можа да я отнеме толкова, че да направи имунната система по-добра. Нашите кметове и в Калифорния губернаторите, и нашия губернатор казаха: „Ние ще ви предпазим, ако трябва ще си правим списъци като на Шиндлер. Ще си ги вкараме в къщите, ще ги крием.

- Вярваш ли, че това наистина ще се случи? Не мислиш, че това е просто популизъм?

- Тръмп, каквото е казал, специално като ще е лошо го прави. Изключително се вбесявам от хомофобията, от расизма, сексизма.

- В интерес на истината, в текстовете ти от близкото минало също има.

- Да, да. 

- Ти самият си наричал себе си були. Това е човек, който тормози други хора. 

- Бил съм такъв, да. Бил съм такъв. Изключително много съжалявам за това. Също съм попадал в тая спирала на егоцентризъм. Не е оправдание. Не търся оправдание за тези неща, които съм направил като млад. Когато видиш славата, когато видиш пари и почнеш да си мислиш, че ти си човекът, че светът се върти около тебе. Тръмп обаче е на 78 години. И той не се е променял. Аз съм на 51. Старая да се променя и мисля, че съм се променял доста. Започнах да си работя нормални неща. Децата ми ме възпитаха да бъда по-добър човек. Дори днес, като имах един скандал в самолета, сина ми ми направи забележка, че не бях прав.

- Той също прави музика?

- Да. Той продуцира, рапира.

- Различна ли е неговата музика от твоята?

- Това е съвсем различен човек. Различен характер.

- Тоест Лил Ша не е така пиперлив като Биг Ша?

- Той е обратен характер. Той е най-спокойният човек на света. Той ме успокоява. Аз съм лапето в семейството някой път.

- Ти какво би казал сега, Михаил Михайлов какво би казал на Мишо Шамара? Би ли го смъмрил?

- Не мога да му кажа нищо, защото той няма да ме послуша. Аз го познавам много добре. Той е много тъпо парче. Ще му трябва време да го научи.

- Какво предстои за теб?

- Аз съм на 52 години. Моята мечта винаги е била да се пенсионирам на Самоа и на дърти години да ловя риба, да имам малка барака със слама. Да науча да играя хака. Техни танци. Това ми е мечтата. И най-голямата ядрена война да стане, толкова е далеч, че само аз ще оживея, а вие всички ще умрете.

Цялото интервю гледайте във видеото.