Да приемеш другото дете като свое и да го обикнеш. И после да се разделиш с него...
Да приемеш другото дете като свое. Да се привържеш и да го обикнеш. И после да се разделиш с него и и да започнеш всичко отначало - с друго дете. Какво е това - празнота в сърцето, която запълваш с чужда любов или празна пазарна ниша, с която запълваш препитанието си?
Отговор на този въпрос дава Елена Чопакова в "Ничия земя". Една история за няколко семейства, много деца и немалко пари от хасковското село Динево, където да си приемен родител е приемлива работа според едни и сигурен доход според други.
"Tова е история за родителството като кауза или родителството като препитание, поради липсата на работа. А изборът да приемеш другото дете като свое зависи и от нищета, и от добротата. Тази история може да е история за алчност, но може и да е за добрина. Може да е за майки, може да е и за мащехи. Може да е за чичовци, не за бащи. Вие ще си изберете..."
Гледайте повече във видеото.
