Александра Милтенова за участието й в „Мис Пепеляшка”

Животът е красив и пъстър точно в своите различия. Всяка нова ситуация е обогатяване, опит и най-важното - самооценка, заяви в интервю за Novatv.bg Александра Милтенова. Мисис България 2013 имаше възможност да замени изискания си живот с изпитанията на селския труд, а едно обикновено момиче влезе в нейните обувки в новото риалити „Мис Пепеляшка” по Нова. „Това да можеш да видиш себе си отстрани, да провериш колко си адаптивен, да влезеш в кожата на другия е нещо, което не ни се предлага често. Аз съм благодарна и щастлива за възможността да участвам и с удоволствие бих го направила отново”, разказа тя за впечатленията си от епизода с нейно участие, като цялото интервю можете да прочетете тук.
 
Същевременно кастингът за „Мис Пепеляшка” продължава. Желаещите да изпитат най-вълнуващото приключение в живота си, да разменят мястото си с кралица на красотата и да влязат в нейните обувки, могат да се запишат за кастинг на http://novatv.bg/reality.
 
Какво бе за теб да смениш мястото си с обикновено момиче от село?
Много важно е да отбележим, че думата „обикновено” не ми харесва. Не смятам за редно да делим хората на необикновени и обикновени, всеки от нас следва пътя и съдбата си и ако при някой тя е по-благосклонна в едно отношение, то не значи че в друго не е била по-сурова. За да бъда съвсем честна, промяната никак не бе стресираща за мен, най-малкото, че съм възпитана от ранна детска възраст на труд. Прекарвала съм летните си ваканции на село при баба и дядо, които отглеждаха животни и се грижеха за ниви и градини. Помня с детайли как се събира сено, как се хранят и доят животни, целият процес на засаждане и отглеждане на земеделски култури.
 
Разкажи ни какви бяха впечатленията ти в първите 10 минути от другия ти живот?
Върнах се назад във времето от моето детство, може би и затова не успяха да ме стреснат иначе доста суровите условия. С малки разлики, мисля, че животът на село преди 20 години и сега не е чак толкова различен. По-скоро ужасният студ и неспирният дъжд ме притесниха, отколкото липсата на комфорт. 
 
Промениха ли се твоите впечатления след три дни?
Моите впечатления след тези три дни са основно в две посоки. От една страна, положителни - чист въздух, истинска храна и най-важното - сплотеността на малкото населено място. От друга страна, не мога да приема и всичко в мен се бунтува, гледайки патриархата в това семейство, където мъжът има два автомобила, лаптоп, смартфон и прочие, а не е подсигурил най-елементарното - нормална баня и тоалетна…, кухня. Разбирам отлично, че прехраната си изкарват с тежък труд и всички членове на семейството трябва се включват в работния процес, но той би могъл с добра организация да бъде разпределен така, че съпругата му да не е натоварена до такава крайна степен. Мисленето на съпруга и разбиранията му са останали някъде в миналия век, а това за мен е притеснително, млади хора са, отглеждат и възпитават дете. Нали все пак се стремим да вървим напред в едно по-добро общество.
 
Най-силната емоция в твоя „нов живот”?
И през трите дни не липсваха емоции, които да помня дълго. Най-силно ме разтърси моментът, в който съзнателно трябваше да избера кое агне да бъде заклано. С риск да прозвуча сълзливо ще кажа, че наистина и до този момент ми е тъжно при спомена. И в предаването го казах, разбира се, че съм наясно и това е хранителната верига на живота, но едно е да го гушкаш и да му се радваш на агънцето, съвсем друго е да го посочиш за заколване, че и после да го разфасоваш...
 
Това, което никога няма да забравиш?
Едва ли някога ще забравя каквото и да е от това преживяване! И понеже съм зодия Близнаци, няма как пак да не дам два отговора. Първо - радостта и отзивчивостта на всички хора, които срещнахме в селото и околността, заедно с екипа. Второ - миризмата в краварника.
 
Изненада ли се от срещата с Мария, с която разменихте местата си в епизода на „Мис Пепеляшка”?
Много приятно ме изненада Мария. Още веднъж се убедих в клишето „Не съди за съдържанието по опаковката”, въпреки че представа за опаковката си бях създала, единствено съдейки по нейни вещи, начина на живот и огромния обем работа, която върши ежедневно. Признавам, очаквах да видя по-груба, по-мъжкарана, може би и по-затворена жена. А пред мен се появи красива, нежна и сърдечна дама, неотстъпваща по нищо на всяко градско момиче.
 
Ти определи като много смела и силна Мария. Какво според теб тя няма никога да забрави?
Заставам зад думите си. Да, тя е силна и смела, но сега мога да добавя любяща и жертвоготовна. Гледайки предаването, най-много ме впечатли реакцията й при вида на детската стая в дома ми.  Смятам, че ако трябва да избира между всичките дрехи, обувки и чанти на света или една красива детска стая, то тя би избрала второто. Може би това тя няма да забрави!
 
Какво е усещането, с което се завърна към твоето ежедневие?
Една дума - щастие. Но не заради комфорта, вещите или така наречените диаманти в банята ми. Май е време да уточня, че това са просто стъклени камъчета за декорация, които дъщеричката ми, когато беше на четири-пет години, наричаше така, повлияна от детските филмчета за принцеси и съкровища. Моето щастие е там, където е сърцето ми, а сърцето ми е там, където е моето най-голямо богатство - дъщеря ми Анджелин.
 
В „Мис Пепеляшка” казваш, че участието ти е подействало много отрезвяващо. Има ли нещо, което би искала да пренесеш със себе си от там?
Искрените усмивки, душевната чистота и липсата на безсмислена завист.
 
А какво би посъветвала Мария и момичета като нея да вземат в техния живот?
Желанието и волята да отстояват себе си като жени! Това да бъдат равнопоставени партньори във връзката със съпрузите и приятелите им, да изискват отношение, уважение и грижа, каквато всяка жена и майка е длъжна да получава. Колкото и натоварено да е ежедневието им, да намират време за себе си, за външния си вид и душевен комфорт, защото една щастлива и обгрижвана жена създава щастливи деца и стабилни връзки. Може би звуча малко феминистки, но определено смятам, че жената е основният стълб в обществото. Нейна отговорност е да създаде по-добро бъдеще за децата си, а това няма как да стане без ежедневната подкрепа на мъжа до нея.
 
Твоят съвет към тези, които се колебаят дали да се включат в подобен експеримент?
Животът е красив и пъстър точно в своите различия. Всяка нова ситуация е обогатяване, опит и най-важното - самооценка. Да можеш да видиш себе си отстрани, да провериш колко си адаптивен, да влезеш в кожата на другия е нещо, което не ни се предлага често. Дори само това, че излизаш от рутината на своя живот и виждаш друг човек в твоята роля, е огромна тръпка, а и урок. Много често улисани в дребни грижи и ежедневие, забравяме кои сме всъщност, откъде сме тръгнали и накъде отиваме. Поставени в изцяло нова среда, можем трезво да преценим в коя част от пътя си се намираме и коя е вярната посока, която трябва да поемем занапред. Аз съм благодарна и щастлива от възможността, която ми бе предоставена и с удоволствие отново бих го направила.
 
Позитивното за теб от участието ти в „Мис Пепеляшка”?
Бих искала да вярвам, че с всичките си несъвършенства съм била позитивен пример, че съм успяла дори и малко да разчупя клишето за градска жена, свикнала с охолен живот. Познавам двете страни на монетата, знам, че пътят винаги е труден и истинското богатство се крие в душата на всеки от нас. Защото не целта е важна, а да съхраниш и обогатиш себе си, постигайки я. Доказах на себе си, че независимо от средата и трудностите, които срещам, духът и вярата в собствените ми сили са силни, готова съм да продължа напред при всякакви обстоятелства.
 
Каква е обратната връзка от хората, които са те гледали в неприсъща за теб светлина?
С ръка на сърцето мога да заявя, че и за миг не съм си представяла участието ми в предаването да предизвика такава силна обществена реакция. За няколко дни получих над 5 000 покани за приятелство, за по-малко от три дни в официалната ми Facebook страница лайковете достигнаха 3 000, получих и над 1 500 съобщения от хора на всякаква възраст. И всички – много емоционални. Опитвам се да върна отговор на всеки, но на тези, на които не успявам, искам да кажа – „Благодаря ви!” Няма нищо по-ценно от това непознати хора да те дарят с такава подкрепа и симпатия. Ясно ми е, че човек не може да се хареса на всеки, затова критиките и негативните мнения се надявам да ми послужат като коректив в бъдеще. Благодаря и на страхотния екип, с който снимахме предаването, защото с професионалисти трудното е лесно. Заредена съм с толкова положителни емоции, че усмивката дълго няма да слезе от лицето ми.

Снимки: личен архив