Красавицата се обръща към всички дами, които кандидатстват за „Фермер търси жена”

„Предпочитам да съм заобиколена от животни, отколкото от фалшиви хора”, казва Мис България 2014 Симона Евгениева. В интервю за Novatv.bg тя разказва за любовта си към фермерството, какви са трудностите и позитивите и защо поощрява всички дами да потърсят спокойствието и уюта на малкия град.  

Първите си впечатления за фермерството Симона придобива още като дете, когато баща й отглежда крави. Днес носителката на титлата „Мис България” учи „Стопанско управление” и постоянно следи за европрограми, по които да кандидатства, след като завърши образованието си. Според нея повечето хора имат погрешна представа какво означава да имаш ферма, а причината е страхът от непознатото. Затова се радва, че предавания като „Фермер търси жена” са показали другото лице на българския фермер – млади и прогресивни хора, които не се страхуват да рискуват и залагат на занаята на своите предци. 
 
До края на месец юли дамите могат кандидатстват за участие във „Фермер търси жена”, като изпратят писмо до фермера, който ги е впечатлил най-силно, на fermer.novatv.bg/casting. Най-актуалното за предаването можете да откриете в канала на „Фермер търси жена” във Vbox7.com, както и на Facebоок страницата.

Симона, казваш, че си израснала с фермерството, а баща ти е отглеждал крави. Още като дете ли се е появил интересът ти към фермерството? 
Не, не мисля, че точно това е моментът, в който съм решила да се занимавам с фермерство. Като дете гледах как баща ми се труди – никак не му беше лесно. Той вършеше всичко сам и честно казано, ми беше мъчно да го гледам как полага зверски усилия, за да гледа животните и да може да отгледа и нас, но просто времената бяха други. Интересът по-скоро е породен от любовта ми към животните, а на моменти си мисля, че предпочитам да съм заобиколена от животни, отколкото от фалшиви хора.

А като дете помагала ли си на баща си в грижите за стопанството?
Искала съм, но тогава никак не ми харесваше. Просто защото със сестра ми бяхме доста малки и животните ми се струваха много плашещи – много по-големи от нас, изглеждаха огромни. В интерес на истината работата около животните е наистина много тежка и не е за деца. Такъв труд в никакъв случай не е по възможностите на едно 10-годишно дете.  

А каква мечтаеше да станеш – мечтала ли си си, например, един ден и ти да имаш свои животни?
Да, като поотраснах малко, започнах да мечтая един ден нещата да се развият и това, което баща ми беше започнал, да се надгради, да стане голяма ферма, но може би просто не му е било писано. Затова пък сега аз си казвам „Мой ред е” и започваме всичко отначало.  

Как и кога реши да се пробваш в този бизнес сериозно и професионално? Сама ли реши да учиш „Стопанско управление” или нещата просто така се случиха? 
Аз съм завършила „Строителство и архитектура” в Монтана и когато дойде моментът да кандидатствам, трябваше да реша дали да продължа тази специалност и да опитам да стана архитект, или да избера нещо, което наистина много повече ми харесва и е свързано с реалния бизнес и производството. Тогава започнах да проучвам специалностите, които университетите предлагаха, за да се ориентирам в кои сектори има липса на кадри, къде и как ще мога и ще имам ли възможност да се впиша, след като завърша. Както на всички ни е известно, селското стопанство започва да се възражда в България и последните няколко години силно се акцентира върху тази перспектива. Освен това възможността, която дават европрограмите за млади хора като мен, с малък личен капитал, не е за подценяване. Така стигнах до решението да уча нещо, свързано с мениджмънта в селското стопанство.

В момента проучваш различни европейски програми, чрез които да финансираш този свой бизнес. 
Да, постоянно следя какви европрограми излизат, откога стартират, какви изисквания имат към кандидатите, но за момента работя върху най-важната част – да завърша образованието си, за да мога и да кандидатствам по тях. Следващата година през юни би следвало да имам бакалавърска степен и ще мога да кандидатствам по европрограми, но дотогава има доста време. 

До какъв етап си стигнала в търсенето на възможности за финансиране?
В процес на проучване съм. На първо време смятам да ползвам консултантски услуги, за да мога да преценя най-подходящите варианти.

Насочила си се към овцевъдството, а в момента дори гледаш животни с твой приятел. Разкажи ни малко повече? 
Един мой приятел преди време ми предложи да купим няколко животни, понеже баща му отглеждаше доста, но просто нямаше излишни пари за още животни и ние решихме да се включим. Имах малко заделени пари и ми се искаше да ги вложа, за да не ги похарча за глупости. Така решихме да купим няколко животни, които влезнаха във фермата за отглеждане, ние просто финансирахме идеята. Наскоро ги продадохме и равносметката е, че все пак сме на печалба,  макар и не голяма. 

Фермерският живот определено не е лесна работа. Кои са най-големите трудности в този бизнес?  
Може би, засега най-трудно ми се струва финансирането. Не смятам, че е трудно откъм организация и управлениe, по-скоро намирането на хора за работа е проблем – повярвайте ми, този труд не е лесен. Храненето, доенето и чистенето на добитъка е много трудоемка работа, която изисква голям физически труд, а понякога и необходимата техника, която струва доста. И ето, пак се връщаме на основната тема – капитала. 

След като спечели титлата „Мис България”, не си ли помисли да се откажеш от фермерството и да се фокусираш само върху модата? 
Не, за мен модата е хоби и нещо, което ми носи удоволствие, но не и големи постъпления. Надявам се, че бизнесът ще е това, което ще ме храни.

Какво би казала на всички, които се учудват на този твой избор – Мис България да се занимава с животновъдство вместо да се възползва от бляскавата страна на модния бизнес? 
Искам да кажа на всички млади хора да се стремят да изградят нещо, което ще остане и след нас, което ще даде шанс на нашите деца да надграждат това, което сме започнали. Защото славата е до време, но професията е за цял живот. 

Какво ти дава фермерството, животът в по-малкия град, работата в близост до природата? Понякога, например, не ти ли става скучно? 
Сега, след като ме питате точно това, се замислям колко много се радвам, че животът ми се е стекъл точно по този начин, че съм ту в едната, ту в другата крайност. Ту в Монтана, град в най-бедния край на Европа, ту в София. Доста отрезвяващо действа. Научих много уроци, но най-вече да се адаптирам, да умея да откривам позитивните страни и у хората, и в средата. Монтана ми дава всичко онова, което не ми дава София, и обратното. 

Много хора биха си казали, че това не е работа за жени. Какво би им отговорила?
Откога жените не могат да са на ръководни позиции?! Или е по-лесно да се приеме, че не могат да имат бизнес, различен от салон за красота, бутик за дрехи и магазин за бижута?! Смятам, че хората грешно си представят какво точно означава да имаш ферма, страхът идва от непознатото. Ако сега сме 21-ви век и сме в разцвета на технологиите и хората се имат за много по-образовани, то защо се страхуват да правят нещо, което хората са правили векове преди нас и са оцелели? 

Предстои Нова да излъчи втори сезон на предаването „Фермер търси жена”? Дали си имала възможност да се запознаеш с десетимата фермери? Какво е впечатлението ти и дали съвпада с представата, която ти имаш за българския фермер? 
Честно казано, както аз, така и останалите хора успяхме да се запознаем с образа на българския фермер точно от предаването „Фермер търси жена”. Той е точно такъв, съвкупен образ на млади и прогресивни хора, които не се страхуват да рискуват, залагат на здрава основа, а именно на занаята на своите предци. Все пак българите сме известни със земеделието и животновъдството, какво по-логично от това, да стъпим на това, което са ни завещали. 

Много жени се колебаят и се притесняват от мисълта да заменят градския начин на живот с живота на село или в по-малък град. Какво би ги посъветвала и какво би им казала? 
Смятам, че ако имаш пари, можеш да си позволиш да си навсякъде. А когато си бил навсякъде, сам ще започнеш да търсиш спокойствието и уюта, които животът в малкия град ти предлага. Освен това, макар и доста труден, селскостопанският бизнес може да е доходоносен и да ти позволи да бъдеш и близо до удобствата на големия град, и до уюта на провинцията.

Възможно ли е според теб една съвременна жена да съвместява двете неща – да живее с любимия човек във ферма и едновременно с това да движи ангажиментите си в града. Реално, ти си именно такъв пример... 
Да, естествено, всичко е възможно, но за съжаление не е никак лесно, докато свикнеш с динамиката и влезеш в темпо. Да изградиш режим, в който да можеш да използваш времето си възможно най-пълноценно, и когато имаш дни, в които нямаш нищо запланувано в града, да си свободен да правиш, каквото си поискаш. Аз не мога да бездействам повече от два-три дни, но това се дължи и на възрастта. Все пак съм на 20 години и все още имам достатъчно много енергия за изразходване. С това съчетание малкия – големия град я изразходвам напълно, но пък и пълноценно. 

Ако дойдем на гости в твоята ферма, с какво би ни почерпила? Какво би ни показала? 
Ако имах ферма за овце, бих ви почерпила с бутилка отлежало вино и хубаво сирене и кашкавал, за да полеем сбъдването на една моя мечта. Също като предизвикателство бих ви поканила да вземете толкова мляко от овцете, колкото си издоите сами.

А кои са следващите ти ангажименти като „Мис България 2014”? 
Относно ангажиментите ми като „Мис България”, те не са спирали и няма да спрат до следващия конкурс, а и след него. Често получавам изяви в ревюта и събития с агенция Visages и графикът ми е доста плътно запълнен. Имаме идея за мащабен благотворителен проект, но в летните месеци е много трудно да се търси финансиране и вероятно ще го стартираме с настъпването на новия сезон.