Фондация „Заслушай се” – финалист в ПРОМЯНАТА 2015/2016

Те вярват, че ПРОМЯНАТА е в равните образователни възможности за деца с увреден слух. Какъв е проблемът, с който са решени да се справят, открили ли са вече вярното решение и как ще донесат ПРОМЯНАТА и по-добро бъдеще за децата в България? Представяме ви Александър и Ашод от Фондация „Заслушай се” – един от финалистите в най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change ПРОМЯНАТА 2015/2016. 
 
Александър Иванов, накратко Сашо, е графичен дизайнер и работи в прекрасен офис с прекрасни колеги. Всички го уважават заради професионализма му, обичат го заради неговата лъчезарна усмивка. Сашо ползва жестов език, за да комуникира, глух е по рождение. Как ли се случва комуникацията между Сашо и колегите му? Единственият начин е чрез писане по имейл и скайп. Колегите му са намерили решение, но те вярват, че той заслужава много повече, а именно активно участие в оперативките, семинарите, събитията и конференциите, които посещават заедно.

Човекът, създал фондацията, е Ашод Дерандонян, накратко Ашо. Завършил висшето си образование в Американския университет в България, живял около пет години в САЩ и Канада, със солиден опит в неправителствения сектор и финансите, Ашо се отдава изцяло на личната си кауза, а именно на хората с увреден слух. Той самият губи изцяло слуха си, още преди да е навършил две години. След упорита работа на родителите му и успешна слухово-речева рехабилитация Ашод проговаря, когато е на седем години. Носи слухов апарат и разчита изцяло на четене по устни, за да комуникира с хората около себе си. 

До 24 ноември можете да гласувате за един от петимата финалисти в ПРОМЯНАТА. Вижте кои са останалите социални предприемачи и как можете да подкрепите техните проекти тук.  

Как бихте се описали с три думи?
Позитивни, засмени и силни.

Защо избрахте да помагате на деца с увреден слух и от колко време се занимавате с това?
Самите ние не чуваме – Сашо така се е родил, а аз още от двегодишна възраст. Вече повече от година работим като Фондация „Заслушай се” и показваме различен поглед върху глухите – те са като всички останали и единственото, което могат, е да не чуват. Тоест спим прекрасно нощем, нямаме нужда от тапи за уши (усмихва се). И ние знаем какво е да учим в масова среда, където всичко да е като в мъгла, да пропускаме много информация и то само защото не е имало условия за равен достъп. Но днес ги има, просто трябва да ги направим реалност и в България. 

Интересът ни е породен от това, че е крайно време да се говори какво могат или не могат глухите. Поставянето на глухите хора в позицията на заучена безпомощност през годините е довело до голяма нужда от реална промяна, и то системна промяна. Това ни накара да работим за осигуряването на равен достъп за хората с увреден слух.  

Кога беше първата ви среща с нечуващи деца и с какво я запомнихте?
Срещаме се с нечуващи деца редовно по редица поводи. Самите ние сме били нечуващи деца, не искаме да виждаме това неразбиране повече и вярваме, че благодарение на информационните технологии тази пречка ще изчезне. Всеки път, като виждаме деца с увреден слух, знаем, че те са като нас, че те постоянно шарят с очите, за да разберат какво казват околните. 
 
С какво вашата кауза е различна?
Нашата кауза е различна, защото сме иновативни, правим нещо много различно и смеем да кажем, че минава през призмата на личния ни опит. И най-вече разбиваме модела на общностното мислене и призоваваме за реално включване чрез условия за равен достъп. 

На какво искате да научите децата, които идват при вас и с които работите?
Да бъдат мотивирани, да вярват без ограничение в мечтите си и да не се подценяват, само защото не чуват. Това да чуваш си има предимства. Например ние „чуваме” даже да сме на 100 метра разстояние и ако имаме бинокъл, можем да прочетем по устни това, което се казва. Ние сме отлични четци по устни, разчитаме на виждане, а не на чуване. Искаме да ги накараме да четат повече, да обогатяват речника си.

Идеята, желанието или уменията  са най-важното във вашата работа?
Идеята я има, желанието, мотивацията и хъсът са най-важното нещо за нашата работа. Уменията се трупат по време на работа. В екипа ни има хора, които са без опит, но попиват като гъба. Ние мотивираме хората да разпознаят своята кауза, ние не ги управляваме. Не се разделяме на шефове и подчинени, ние сме един сплотен екип. 

В днешния свят на високи технологии как виждате бъдещето в това, което правите? 
Точно благодарение на информационните технологии децата и младежите с увреден слух ще имат равен достъп. Това ще стане реалност. По-предизвикателната част от работата е да ги научим да повярват в себе си, че могат да се развиват като всички останали и няма нужда да изтъкват, че не чуват, за да минават „по-леко”. Това ще се случи, като им осигурим условията за равен достъп чрез внедряването на платформа за онлайн жестов превод и трансформация на говор към текст. 

Ако имахте магическа пръчка, какво щяхте да направите с нея? 
Да направим всички деца и младежи с увреден слух да общуват свободно със своите връстници посредством технологиите. 

Каква беше детската ви мечта? 
Александър: Мечтаех да се занимавам с компютри. 
Ашод: Мечтаех да се занимавам с къщи и интериорен дизайн.

А за какво мечтаете днес? 
Искаме да осигурим равен старт на децата и младежите с увреден слух.
Александър: Да помагам винаги с каквото мога, искам спокоен и щастлив живот.
Ашод: Да помагам на всички глухи хора с каквото мога, мечтая за живот в къща тип хасиенда с двор по-близо до природата.

Любимата ви детска игра беше...? 
Александър: Да играя футбол с децата в квартала.
Ашод:  Играех като героя Ейвън от филма „Седморката на Блейк”.  

Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?
Александър: Не се отказвайте! Бъдете упорити! Животът е изпълнен с вяра в мечтите ни – не се отказвайте от тях, приведете ги в действие. 
Ашод: Ние се учим до края на живота си. Хубаво е да се учим повече, да четем, да се образоваме и да бъдем по-добри и мъдри, за да променим света към по-добро.