Велислав Павлов: Вдъхновението ми за актьорството дойде от киното и телевизията

Към актьорския състав на петия сезон на хитовия български медицнски сериал "Откраднат живот: Критична точка" се присъедини и Велислав Павлов, който влиза в лекарската престилка на д-р Марио Ковачев. Звездата на "Вездесъщият" си поговори със списание Esquire за кино, емиграция, дискретния чар на театъра и какъв точно е генералният национален проблем.

Имаше ли конкретен момент, когато осъзна, че искаш да бъдеш актьор?

Когато бях някъде на четиринайсет-петнайсет, започнах съзнателно да анализирам филмите, които гледам. Аз съм от Берковица и там почти не съм ходил на театър, цялата ми инспирация за тази професия дойде от киното и телевизията. Започнах да разбирам, че има някои филми, които ми въздействат много особено, дори завладяващо. Започнах да си мисля за това – особено във връзка с важния въпрос какво бих искал да уча след гимназията: дали ще е нещо, свързано с история или литература, което те отвежда към право или нещо подобно. Скоро започнах да си давам сметка, че професиите, които са ми интересни, са ми станали такива заради филми, които съм гледал. И си викам: "Може би да бъда актьор е моето нещо". Някак си си го навих на пръста и започнах да попивам всякаква информация, свързана с кино.

Как оцеля през онези мътни и бурни години, 90-те на миналия век? Много наши връстници бяха привлечени от тъмната страна – мутрите и наркотиците.

Киното, книгите и музиката ме държаха в правия път и, слава богу, имах голям кръг приятели, с които споделяхме същите интереси. Музиката е много важна за мен, слушам много и досега. Първо беше рок, имах приятели, които слушаха ню уейв, но дойде грънджът и взриви всичко. После започнах да слушам и всякакви други неща – електроника и всякакъв алтернатив.

"Откраднат живот" акцентира на тъмната страна на здравната система – корупция, грешни и користни решения, които може да костват човешки живот. Имаш ли такъв негативен опит със здравната ни система?

В последната година покрай баща ми минахме през доста болници. Давам си сметка, че лекарите, за да оцелеят и да не превъртят от напрежение, имат нужда от някаква дистанция с пациентите и не могат да приемат цялата тази човешка болка и страдание прекалено навътре.

Някога това е било работа на свещениците.

Да, това е готин паралел, но свещениците помагат с думи и това е много по-недоказуемо, но когато влезеш на операция и трябва да отвориш човешкото тяло, да изрежеш нещо, да го зашиеш обратно и този човек да продължи да е жив още дълги години – това е нещо невероятно. Скоро започнах да гледам пак този сериал – "Хирургът" с Клайв Оуен, и си дадох сметка колко много е напреднала медицината от 1900 година насам.

Сигурно за "Откраднат живот" работите с много лекари като консултанти.

(Прекъсва.) Да, сценарият минава през медицински консултант и на терен има лекар, с когото се консултираме каква е правилната последователност на действия по време на една операция например. Има и една страхотна истинска операционна сестра, която работи в Окръжна болница. Тя е тази, която подава инструментите. Когато ѝ кажеш "терие" (вид хемостатични щипки – бел.ред.) и тя ти слага в ръката терие, а не нещо друго. Огромно спокойствие е да имаш такъв човек на терен.

Има ли роля, която много искаш да изиграеш?

Мислил съм си за това и отговорът е по-скоро не. Някога много исках да играя в пиеса на Чехов и се случи с "Три сестри". Има много съвременни автори като Майкъл Макдона, които пишат страшно добре и ми се играе в добре написана съвременна пиеса.

Кой български филм, в който не участваш, трябва да гледаме този месец?

Аз още не съм гледал всичко, което искам да гледам, не съм гледал "Посоки" например. Според мен трябва да се гледат всичките и не го казвам от някаква фалшива куртоазия, а защото се правят много малко български филми и публиката е добре да ги види – така се изграждат критерии и се възпитава вкус. Нямам предвид да се гледа снизходително и да кажеш: "Като за български филм става". Обаче за да кажеш, че нещо не става, трябва да си го гледал първо.

Още от интервюто с Велислав Павлов можете да прочетете ТУК.