Йоана Буковска – Давидова: Виолета от “Откраднат живот” ме научи да бъда по-силна

“Докато снимахме финалните сцени, всички плачеха, звукарят излизаше да си бърше носа в паузите между дублите, а останалите от екипа пред монитора на режисьора хлипаха или гледаха покрусени, все едно присъстват на предизвестената смърт на някой свой близък. Наистина е велико преживяване за актьора, когато хората, с които от две години работите и живеете заедно, знаейки как влизаш и излизаш от роля, забравят, че това е само филм, и започнат да съпреживяват заедно с теб като първа, истинска реалност съдбата на героинята ти пред камерата. Такова единение на съмишленици в телевизионен филмов процес е омагьосващо, има метафизична стойност и придава смисъл на професията... Когато сте безусловно заедно, изцяло потопени и отдадени в един кинопроцес, истинската награда за одързостяването да изградиш правдиво и дори нелицеприятно една реалност е безрезервната вяра и съпричастност на зрителите.“

Tова разказва Йоана Буковска – Давидова пред Ваня Шекерова в специално интервю за списание EVA. Дори доста след като приключи четвърти сезон на сериала “Откраднат живот“, все още се говори за силния финал с евтаназията на нейната героиня Виолета Захариева. Йоана казва, че не го е гледала, била на важен семеен празник за фамилията Давидови. И след излъчването на серията започнали да й се обаждат, да й пишат съобщения... Колега дори й казал, че с играта си въздейства върху ДНК-то на човека.

Кои са най-силните ти партньори в този сериал?

Пътешествието Виолета Захариева беше за мен среща с чисто нови колеги в киноиндустрията, повечето по-млади от мен. Най-хубавото им качество е, че приемат правенето на кино като акт на отговорност, щедрост и отдаденост – така, както се създава едно семейство. Когато като актьор попаднеш в такъв екип, той винаги се е превръщал в коридор за проява на силно и правдиво послание като възможна реалност. Забелязала съм, че такова постигане на откровение във филмовия процес съдържа вибрация, която го хармонизира с ритъма на природата. Именно затова по време на снимки знаците от своенравното метеорологично време винаги са били вестители за мен – дали сме стъпили на пътя на случването, на пресътворяването на дадената реалност. Така сцената, в която Виолета излиза в количката с Галя, за да е на слънце и трябва да има слънце за снимките, беше планирана в един период от поредица дъждовни и студени дни. И точно в часа по снимачната програма се появи слънце само за 40 минути, докато я заснемем. Беше вълшебно – през една дупка в голям плътен облак ме огряваше лъч и в пълен синхрон се скриваше и явяваше спрямо партитурата ми от реплики и общуването на Виолета със слънцето... Но за да ти се случи нещо толкова зареждащо, преизпълващо и вдъхновяващо, трябва да се озовеш на точното място, в точното време, с точните хора.

Ти кога усети, че е време Виолета Захариева да си тръгне?

Още в края на третия сезон, когато основната история на разменените деца на Генадиев приключи. Все пак Виолета беше основен движещ фактор в нея, беше парче в пъзела от характери, повечето от които още тогава напуснаха полесражението в МБАЛ “Св.Кирил“. Болницата като терен на основните сюжетни линии и случки е много добро вместилище за множество съдби. Виолета е мощен персонаж, който не търпи статуквото и водещият й импулс е да се развива. И когато стана ясно, че от тук нататък Виолета може да живее пълнокръвно единствено в сюжет извън болницата или да завърши с удивителна своята ярка история в “Откраднат живот“, реших, че е време да се разделим с нея.

Не ти ли е криво, че пети сезон се снима без теб?

Ще ми е криво, че няма да работя с тези хора, те вече ми липсват. Процесът Виолета обаче ми даде идея докъде можеш да стигнеш в актьорските си търсения, научи ме да бъда смела и да ориентирам творческата си природа в изследването и разкриването на човешката същност. Работата ми върху нейното изграждане беше потвърждение, че творецът не трябва да изживява себе си като Голямата тайна, а да се отвори към Голямата тайна на Битието. Не всички персонажи ти позволяват да живееш толкова ва банк. Аз обикновено изследвам процеса, интересно ми е защо персонажът, който играя, е станал такъв. Нейните пропуквания, слабости като у всеки човек, които са моите актьорски допускания за личността на Виолета, я направиха реална, възможна жена както в тъмните, така и в светлите й проявления. Тя се превърна в нарицателен образ на днешното време, където можеш да просперираш единствено с цената на обезобразяващи те като човешко същество компромиси. Виолета не е глупава, нито е несъзнателно същество – тя знае и приема правилата на Системата, за да е от печелившите играчи в социума днес. Ако искаш да си успял, цената е да си част от Тъмнината.

Трудно ли ти беше от кучка да се превъплътиш в умираща от рак жена?

Според мен сериозните болести се отключват в човека от някаква личностна, подсъзнателна неудовлетвореност или несъгласие с условията. Когато нещо не е окей дълбоко в теб, когато ти не си окей с някого или нещо в живота си, дори да не си го признаваш на съзнателно ниво, душата ти го знае и страда, а тялото ти реагира... Но ракът все още остава забулен в мистерия. Със своята мощна, неумолима, хамелеонска и изцяло деструктивна за човека сила все по-масово ни покосява...

Болната от рак Виолета Захариева отвори за мен и още една врата, която ме въведе в общността на съвременните рицари на смелостта – онези, които носят званието “онко“, жени и мъже, които не се боят да се сражават със страха, за да го побеждават всеки ден по малко. Истинска човешка мотивация и отговорност като актриса беше поканата да стана патрон и емоционален покровител на каузата за ежегодния благотворителен плувен маратон в Бургас до остров Анастасия, организиран от сдружение “Онкоболни и приятели“. Оттогава заедно се учим да изповядваме религията на съпричастността, чието верую перфектно е формулирано от Йозеф Бейс: “Само ако покажеш раните си, те могат да бъдат излекувани! Ако ги скриеш, никой не може да ги излекува.“ Така Виолета ме въведе в измерението на Споделянето – вдъхновяваща мисия.

Виолета се превърна в архетипен образ за обществото ни. И не е лесна задача за актьора да издържи интензитета на психическата енергия, нужна, за да се изиграе персонаж като нея. Но тя те предизвиква да не се двоумиш да бъдеш наистина краен в проявленията й на екрана, да не се страхуваш, че това може да бъде насложено върху теб като образ, защото работата ти като актьор изисква да бъдеш изцяло верен на една възможна проекция на реален човек от днешна България.

Особен вододел в живота ми е Виолета, маркиран от ярки и странни съвпадения. На Виолета й викаха Вили – обръщението на всички близки към майка ми Велина. Велина Павлова се казва моята вече истинска приятелка, художник на костюмите от втория сезон, която с професионализма си извая до съвършенство облика на Виолета Захариева. Сигурна съм, че получих приза “Модна икона“ 2016, освен за професионалните си постижения, и заради плътното, открояващо и запомнящо се въздействие на външния облик на образа й сред аудиторията на сериала, постигнат чрез стил и естетическо въображение. Виолета се оказа онова разковниче, което мама ми завеща преди 20 години. Тя ми заяви, че ако във време, когато България е в криза, културата е в девалвация и пазарът за актьори намалява до критични нива като предлагане и търсене, аз искам да уча във ВИТИЗ и да ставам актриса, то трябва да стана най-добрата в България. Винаги съм се питала какво се съдържа в дефиницията “най-добрата“. Но мисля, че го почувствах с цялата му стихийна мощ чрез работата си върху Виолета.

Вложи ли в изграждането на ролята личен житейски опит?

Житейският опит колкото помага, толкова и плаши, и затваря. Но Виолета ми предостави възможността да почувствам какво се случва, ако съумееш като актьор да се срещнеш с най-големите си страхове, да се потопиш в най-големите си болки по най-откровения и прост възможен начин. Това се оказа директният портал към другите, в измерение, където сърцата говорят на един език... И тогава актьорството достига до други дълбочини, където вече не става дума за органично убедително изричане и обиграване на драматургията. Осмеляваш се да изкрещиш болката на почти всички хора днес, да бръкнеш в раната толкова дълбоко, че всеки да припознае в изпитанието на Виолета себе си.

Питам те направо щеше ли да си същата Виолета Захариева, ако не беше преживяла рака и смъртта на майка си?

Да, защо? Аз познавам болката през моето собствено тяло. Майка ми беше водачът през географската карта на рака във всичките етапи след диагнозата, с всичките неподозирани трудности и гадости, през които може да минеш днес с това заболяване в България. Но онова, което изиграх, не беше смъртта на мама. Това беше смъртта на Виолета, измислена от сценаристите. Ако питаш за допирната точка – да, аз съм човек, преживял болката от това да се грижи и бори за болен от рак близък. И затова може да си позволи да бъде стъписващо откровен само ако намери сили да се изправи отново пред големите си страхове и кошмари. Да се престраши да скочи в тях и да плува в тази река заедно със зрителите. Няма да скрия, че ми коства неимоверни усилия, страшно много енергия и ме изтощи до крайност физически, психически и емоционално. Честно казано, тези две години, през които създадохме 190 серии от „Откраднат живот“, в около 150-160 от които има персонално участие на героинята ми, бяха крайно изтощителни за мен. Актьорското превъплъщение във Виолета наистина е откраднат живот от моя личен живот на майка и съпруга.

Подсказваше ли на сценаристите посоката, в която да се развива образът на Виолета?

Не, не съм говорила с тях. Виждали сме се само в началото, като ме избраха за този образ, и след като прочетох „библията“ на сериала и тъй наречената арка за първи сезон. На тази среща им зададох няколко въпроса за нейния характер и речевата й характеристика, която не съответстваше на моите представи за този тип жена. Тогава те ми дадоха свободата да променям изказа и реакциите й, без да излизам от сюжета или сцените като съдържание. Оттам и всички драстични промени в косата или грима на Виолета през сезоните се диктуваха изцяло от моята творческа интуиция. Свалянето на прическата й надолу например в четвърти сезон, когато порасна след остригването заради рака, беше заради моето усещане, че тя свали гарда и гребена от този момент. Исках да има физически адекват на това, че нещата за нея не са същите, не може да ги преработва толкова лесно, както преди рака. И колкото и да не бяха съгласни с липсата на великолепие във визията ми в този вид на Виолета, гримьорките приеха, че актьорът работи с външността си не за да е красив на всяка цена, а за да е верен на персонажа. Така че истински благодаря на целия екип за 100-процентовото доверие, заради което Виолета оживя толкова убедително. С времето Виолета се трансформираше, разкриваше както пред мен, така и за сценаристите. В края на снимките те ми споделиха, че начинът ми на работа върху образа на Виолета е бил вдъхновение за тях да го развиват още и още.

Как ще коментираш твърдението, че в този сериал ти изигра себе си?

Гротовски казва, че в актьорската природа се съдържат всички възможни персонажи – от боговете до демоните, от светицата до блудницата, от майката до убийцата... Актьорът само трябва да я събуди, да открие личните си професионални механизми за изваждане на даден образ, без да бъде наистина такъв в живота. За мен беше много интересно да се гмурна, да оголя крайно един такъв човешки типаж, разпознаваем от всички днес в България. Ако участваше в “Междузвездни войни“, щяхме да знаем, че Силата е с нея. Но е избрала Тъмната страна, защото няма предложени опции от заобикалящата я реалност, в които да има шанс за успех, ако застане на Светлата страна. Много съм щастлива, че ракът съумя да отвори вратата на човека в нея. Аз се опитвах да я изграждам и отпреди заболяването с пълния й женски потенциал, където доброто избликваше неочаквано изпод бронята й на недосегаема кучка. Заложих на предположението, че подобни на Виолета природи се отключват, когато не си бил обичан достатъчно, и затова не знаеш как да обичаш, без да разрушаваш. След рака се опитвах да прокрадвам навсякъде доброто, макар тя привидно да продължаваше в същите схеми, вътрешно вече беше несъгласна с тях, не ги изповядваше като истина така, както преди да се разболее. И както видяхме в последните й епизоди, Виолета показа, че да използваш Силата на страната на добрите е въпрос единствено на личен избор. Парадоксът е, че това е възможно, защото ти вече си от губещите в играта на живота. Трябва да си от напускащите Голямата игра, за да можеш да преминеш на страната на добрите. Защото когато си обречен, схемата те изплюва, вече си негоден като елемент. Това беше моето социално послание във филма.

А ползата ти от участието в сериала?

Виолета научи Йоана да бъде по-силна и по-уверена в себе си. Виолета е: да правиш, което искаш и чувстваш, дори и другите да са срещу теб, да не се отказваш, вярата в теб самия да е най-непоклатимото ти упование. Тя ми показа колко могъщо познание е да си наясно със себе си, да откриеш и да приемеш и добрите, и лошите си страни. Само когато си приел и си се примирил, че не си съвършен, можеш да разчиташ на себе си с целия ти потенциал. И точно тази непреклонност и сила заложих в основата на характера у Виолета.

Цялото интервю четете в списание EVA.

Актуални новини за сериала ще откриете на уебсайта на сериала на NOVA и на официалната страница на "Откраднат живот" във Facebook, а всички епизоди можете да гледате отново в NOVA PLAY.