Без дом и без близки, хиляди са настанени в психиатриите

Хиляди психично болни чакат да бъдат настанени в институция. Но място няма. В същото време стотици здрави живеят в психиатриите, но не могат да си тръгнат, защото няма къде да отидат. За болните сред нас и здравите, които мечтаят завинаги да останат там, където никой не би искал да попадне – Тина Ивайлова и Десислав Митов разказват за тези неща. 

Без дом и без близки, в психиатриите в страната ни са настанени психично болни хора, извършили тежки престъпления. Според закона те не са виновни, а болни. Обществото и близките им обаче са им дали друга присъда – до живот без право на замяна. Опасни за себе си и другите или нежелани от обществото? Репортерът на NOVA преминава оградата, за да ни срещне с тях – хората, които лекарите в тези заведения  наричат "вечно наши".

"Те не са за дългосрочно живеене в психиатрията, обществото явно не ги приема. Така ги наричаме. "Вечно наши", защото ние нямаме и ресурса да се справим с тях…", коментира Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрията в Курило.

Трайно настанените. В Началото са член 89 буква В - извършил тежко престъпление. След време стават просто пациенти. Състоянието на много от тях не им позволява да се лекуват вкъщи, няма къде да отидат или близките им не желаят да се грижат за тях, защото са психично болни…. Преди всичко обаче те са хора и най-човешкото желание е да са си у дома, а не в психиатрията, която се е превърнала в техен дом понякога за цял живот.

Заболяване, присъда или диагноза? Никой, абсолютно никой не е застрахован. Историите на "Вечно нашите" остават зад тези стени до техния край. Много малко от тях имат привилегията да живеят в защитени жилища и да посещават дневни центрове, като тези в Ловеч и Раднево. Според експертите именно Дневни центрове за трудотерапия и защитените жилища биха решили голяма част от проблема с трайнонастанените пациенти. Дали обаче там има място за всички.