Тя не спря да играе, да се смее, да се бори, да обича, да пише...

„Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко преживявания. Животът е бърз.“ Това написа в книгата си Татяна Лолова и животът за нея наистина се оказа много бърз. Толкова бързо си отиде и без време... А можеше още да дава, цялата да се дава от сцената, на цялата публика.

Наскоро сподели, че в живота й са се случили събития, които са преобърнали представата й за живота и смъртта. Тогава знае, че в нашите представи остава жива. Намерихме се и зад кулисите. Споделяше, че се трови от времето, от отчуждението в дните на COVID-19 и все искаше да прегръща... 

Оставаме с нейните думи и „с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.“

Поклон!