35 години SOS Детски селища България: Колко семейства получиха подкрепа, за да се грижат по-добре за своите деца?

Всяко дете има право да расте в семейство. Има право на дом, на образование. Има право на щастливо детство. Въпреки това днес едно на всеки 10 деца и младежи е разделено от семейството си, изоставено, неглижирано, принудено да живее в среда на насилие. От 2003 година досега близо 4000 деца не са изгубили грижата на своите семейства. Над 3000 родители са подкрепени да се грижат по-добре за своите деца, благодарение на SOS Детски селища България, които навършват 35 години.

Албена Добрева, ръководител на Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново, и Росица Тодорова, логопед, гостуваха в студиото на „Социална мрежа“, за да разкажат повече за работата си.

Чрез видеовръзка по Viber участие в разговора взе и Силвия Георгиева, майка на едно дете, нуждаещо се от подкрепа. Проблемите на сина ѝ Калоян започват с това, че детето не говори, а семейството се впуска в търсене на логопед. „Насочиха ме към Росица Тодорова, която работи с SOS Детски селища. Вече почти 4 години цял екип от специалисти помагат на Калоян и сега той израсна като все по-комуникативно дете, намиращо мястото си в света.“

Росица Тодорова разказва, че се е запознала с Калоян преди три-четири години. „Доведоха ми едно дете, което използваше изключително малък набор от думи. Те бяха неясни и непонятни за околните. Родителите бяха много разтревожени. Мен ме притесни и поведението му. Беше хиперактивен, импулсивен. Често пъти проблемите в говора са свързани и с поведенчески проблеми. Насочих семейството към специалисти. През това време започнах да работя с него, за да свикне детето с мен. И да развия стимул за комуникация. Работех върху това да ме имитира и да възприема това, което правя аз. Дойде един момент, в който вече му беше поставена диагноза – разстройство от аутистичния спектър. Това ми помогна да си изградя терапевтичен план. Скоро се появиха първите думи, след това и изреченията. С много труд постигнахме това детето да може да стои между 40 и 60 минути пред огледалото. Днес Калоян вече е първокласник. Подкрепян е от ресурсно подпомагане, логопед, класен ръководител, втори учител. Всяко дете има шанс, но не нужно време и подкрепа, за да се развие тази комуникативност, която се превръща в мост към околния свят.“

Колко семейства в България имат нужда от подкрепата, която е получил Калоян?

„Вашето предаване едно към едно допълва това, което ние правим с подобни семейства. Изграждаме една своеобразна „социална мрежа“ около тях. Сдружение SOS Детски селища България има пет центъра за обществена подкрепа. Единият от тях е този, който управлявам аз и в който дойде майката на Калоян. Смятам, че не е прецедент. През изминалите 10 години тя е 22-то ни семейство, в което има дете с дефицит. Подаваме им ръка и изграждаме около тях една социална мрежа. Без нея не можем да постигнем резултат. С Калоян работи и психолог – д-р Иванина Анчева. Социалният работник Ваня Райкова работи с майката. Класен ръководител, лекар, педагогическият съветник – това е да направиш мрежа около едно дете и около едно семейство. Когато в едно семейство се роди много чакано, но различно от нормално очакваното дете, това се превръща в драматично събитие. Оттам насетне животът на семейството се променя драстично. То се превръща в семейство в рискова ситуация да изпадне в социална изолация. Майката, която видяхте, ми казваше, че животът ѝ е 24/7 – Калоян. Не мисля за нищо друго. Потърси ни заради отношението, което имаме към хората, срещнали трудност в живота си“, разказва Албена Добрева, ръководител на Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново.