За гущерите и хората в "Морски пейзаж"

Морски пейзаж, световноизвестен драматург*, гущери, един от които понастоящем и служебен министър на културата, страх от смъртта, утопично усещане, еволюции и деволюции – всичко това се преплита там на границата, където сушата среща морето, а животът прелива в смъртта. Това обаче са само част от нещата, които можем да очакваме в новата постановка на режисьора Петър Денчев „Морски пейзаж” по текста на Едуард Олби.

С Петър сме ви срещали и друг път – малко, след като на пазара излезе последният му роман „Тихото слънце” и непосредствено преди премиерата на “Карнавал” от Жорди Галсеран в Държавен театър “Гео Милев” Стара Загора. Междувременно, той постави и “Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски в Русенския ДТ „Сава Огнянов“. А щрихи от последния му театрален проект ще намерите по-долу.

Морските пейзажи вълнуват отдавна човека и не случайно намират своето заслужено място в изкуството. Заставайки на брега - какво ще разгърне пред погледа на зрителя „Морски пейзаж” на Едуард Олби – новата ти постановка, която можем да гледаме от 27 април в Народния театър?

Не ми се струва съвсем коректно да разказвам сюжета на спектакъла. По-скоро ми се иска да говорим за проблемите, които засяга и дебатите, които може да провокира. На първо място това е еволюцията, промяната в човека на всички нива, осъзнаването на себе си като смъртно същество и възможността да се надмогне страхът от смъртта и човекът да произвежда емпатия – т.е. способността да се “вживява” в чуждите съдби и проблеми. “Морски пейзаж” се занимава освен това и с “различността” и способността на човека да помага в същностен план на околните.

Как се спря на текста? Името на Едуард Олби сякаш не е толкова добре познато у нас?

Едуард Олби е може би последният голям жив автор на модерния театър и в това му качество е познат не само по света, но и в България. Причината да не се намира толкова често по сцените тук е в специфичните изисквания, които той поставя пред екипите, решили да правят спектакъл по негов текст. Също така е особенo ревнив към интерпретациите. В неговите пиеси често има скрита или дори явна режисура под формата на ремарки, ситуациите често не подлежат на друга интерпретация освен заложената от него самия. Намерих случайно пиесата преди две години и от първия прочит ми се стори много интересна и необичайна. След това открих начин, като се свързах с тези страхотни актьори, които ми помогнаха да направим представлението. Благодарен съм за този шанс.

Какви еволюции и деволюции ще видим в хода на пиесата? Кои от тях виждаме и в живота?

Най-вече се изследва изгубената връзка на човека с първичността и същността на живеенето като форма.

Какво е общото между човека и гущера? Има ли място за сравнение и кой е по-приспособим?

Историята за срещата между еволюирали гущери и хора все пак е метафора и не бива да се разглежда от такава гледна точка.

Кои сме днес, след като животът ни е почти преминал, и можем ли да продължаваме да живеем без вяра и въображение, без наивност и жеание за промяна?

Човешкото съществуване, в смисъла на цивилизацията, е изградено на разказването на истории, в този смисъл съществуването на човека без въображение и вярата му в тях и в един по-добър свят е невъзможно. Въображението е цивилизационен буфер, който трябва да направи света поносим, да обясни света и да го сведе да граници и рамки, в които той е възможен. Човекът е уязвим и раним в условията на чистата природа.

Защо Владо Пенев смени Деян Донков? Какво е усещането да режисираш играта на министъра на културата?

Тази смяна се наложи поради ангажименти на единия актьор и това беше избор, който обсъдихме с продуцентите. Когато започнахме работа, Владимир Пенев все още не беше министър на културата.

В „Морски пейзаж” определено има фантастични елементи, каквито можем да намерим и в последния ти роман – антиутопията „Тихото слънце”. Какво те увлича в този стил? Да не би това да е опит да сътвориш една нова реалност, която да противопоставиш на онази – истинската, която ни е погълнала?

Ами не, не става дума за някакъв конкретен опит да претворя реалността по нов начин, а по-скоро опит за овладяването на един свят, който е непознат. Общото в романа и спектакъла е, че те изследват и разказват за невъзможни срещи и случки и с тази си крайност утвърждават границите на живеенето. И при двете съществува утопичното – като пространство, като усещане.

Ще очаква ли Петър Денчев номинация за ИКАР 2014 за режисура?

Не. Такива неща не бива да се очакват. Наградите обикновено отразяват някакъв консенсус на професионалната гилдия и на конюктурата. В определен момент се събират мнения на различни хора, които посочват за свой консенсус едно или друго име, награждават го и това не винаги има важно значение за пътя на един творец.

Автор: Миалена Халваджийска

* 85-годишният Едуард Олби е носител на три награди "Пулицър" и две "Тони". През 1997 г. бившият американски президент Бил Клинтън му връчи Националния медал за постижения в изкуството. Автор е на пиесите "Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Деликатно равновесие”, "Козата, или коя е Силвия?" и др. Името му най-често се свързва с театъра на абсурда от 50-те и 60-те години на 20-и век. Зад гърба си има над 30 пиеси, на някои от които е и режисьор.