Големият български поет, сценарист, драматург и преводач си отиде на 94 години

Почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров. Поклонението пред тленните останки на поета ще бъде в петък,
29 август, от 11.00 часа в Народния театър "Иван Вазов". 

 

Остави ни красиви приказки и стихове, остави ни пълен превод на творчеството на Шекспир на български.

 

Сам себе си наричаше човек на надеждата. Оптимистично вярваше, че крахът на българската нация е невъзможен - "Няма да стане тая работа", казваше поетът.  

 

Валери Петров е един от малцината българи, номинирани за Нобелова награда.

 

Той беше приет в петък във Военномедицинската академия в столицата в тежко състояние след прекаран инсулт. 

 

Валери Петров е автор на стихотворения, между които посветено на самозапалелия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

 

Роден е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.


Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.


През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак”.


След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел”(1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.


От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

 

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).


Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.


Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир.