Репортерът на Нова пред списание "Тема
Блокът на Румен Бахов "Пълен абсурд" вече се върти не само в сутрешния блок на Нова телевизия. Странните истории, които журналистът намира, все по-често стигат и до централните и късните новини. Неотдавна Ани Салич и Ники Дойнов анонсираха материал, в който Румен разказа за 77-годишния Павел Войников, пише списание „Тема”.
Старецът кара ски на Пампорово само по слипове и под одобрителните аплодисменти на останалите скиори. Войников твърди, че е излизал с писалките при - 22 градуса, че никога не е боледувал от грип и че дори на тази възраст се чувства здрав и потентен.
"С г-н Войников за пръв път се срещнах преди повече от година, когато снимах репортаж за друг ветеран”, разказва необикновеният репортер. „Той беше на 92 години и имаше навик да кара гол до кръста, за да се калява. Докато говорех с него, край нас профуча друг гол мъж. Като казвам гол, имам предвид чисто гол само по ски, обувки и с шапка на главата. Така че във вида, в който се появи преди дни по Нова телевизия, г-н Войников направо беше като навлечен с дрехи", допълни Бахов пред „Тема”.
Нова телевизия грижливо събира репортажите на "Пълен абсурд" на сайта си, отбелязва изданието. В NovaNews.bg може да се види как пернишки футболисти спират движението по главния път за Кюстендил, защото корнерът им се пада на самото платно. Аудиторията се смя и на история, която показа как след дъжд пловдивчанин помпа с помпа водата от улицата пред дома си, защото колите я пращат право с кухнята му. Сред куриозите е и как заради некачествен ток жителите на отдалечено село се къпят и готвят по график. Бахов показа, че крушките в къщите мъждукат като свещи и че яйцата на котлоните се пържат по цял час.
"Материалът, след който забелязах, че рубриката ми е станала популярна, беше за влаковата спирка в средата на полето", спомня си авторът на „Пълен абсурд”. "На нея никой не слиза и никой не се качва, защото най-близките села наоколо са на 2.5 и 3 км. До тях се стига само с трактор. Спирката е нова и е построена с много пари. Но е абсолютно ненужна и е тотално окрадена. Този репортаж предизвика доста широк отзвук. Аз обаче имам много по-отдавна самочувствие, че върша работата си добре. Със собствената си суета съм се разбрал отдавна добър разказвач съм. Най-големият ми плюс е, че мога да разказвам сериозни неща по смешен начин."
Румен Бахов твърди, че вече не търси подходящите истории за "Пълен абсурд", защото те сами го намират. "Разбил съм невероятна интуиция за това къде може да се крие интересният сюжет”, пояснява той. „Имам дарба да виждам неща, които другите не забелязват. Когато пътувам, с периферното си зрение сканирам различни места, на които после се връщам. Така мернах проститутката, която носеше със себе си на шосето печка с дърва, за да топли клиентите. Разказа ми, че те често идвали при нея с цепеници, които слагали в кюмбето, докато тя ги обслужва."
Неотдавна реализирал голямата си мечта - да направи репортаж за българския Робинзон Крузо. Чувствал, че някъде из планините живее напълно изолиран от света отшелник и заръчал на свои приятели да го търсят.
След година и половина те му донесли за бай Дойчо, които живее без ток и водопровод в гората над Еленския Балкан. "Откриха го хора, които карат курсове за пилоти на летището в Горна Оряховица”, признава репортерът. „Няколко пъти го видели по поляните, заобиколен от крави и от коне. После решили да ми звъннат."
"Историите са бижута, покрити с прах”, продължава Румен Бахов. „Ако намериш някое старо и го излъскаш, веднага ще ти се прииска да го сложиш на ревера си. В моя случай - да го разкажеш. Почти всяка случка може да бъде показана по телевизията, стига да се разкаже добре. Моята работа е да убедя героите си, че съм добронамерен и че не идвам с идеята да се подигравам. Умението да убеждавам комбинирам с умение да се мотивирам, че точно тяхната история си струва да се разкаже. И че ако сега не се възползват от шанса си, втори може и да няма."
Колкото и несериозен да изглежда на екрана, Румен е най-щастлив, когато е полезен на хората, за които разказва. "Това е истинското удовлетворение”, признава той. „Ужасно се радвам, че Радослав от Казанлък, който всеки ден мъкне количката си със счупен крак, събуди състрадание у много хора. Радвам се, че фирма плати едногодишното лечение на 18-годишната Теодора от Златица, болна от церебрална парализа. От раждането си досега момичето живее в инвалидна количка. След като показахме перипетиите, през които Теодора и родителите ѝ минават, майката Малина се обади неотдавна, разплакана от радост, и ми каза, че една фирма предложила да помогне. Става дума за над 20 000 лева. Заради такива моменти нашата работа си струва, а аз се чувствам щастлив. Толкова щастлив, че понякога ми идва да спра движението по "Цариградско шосе" и да обясня на всеки шофьор колко щастлив съм. Това ще бъде напълно в стила на "Пълен абсурд" с Румен Бахов."
