В "Ничия земя" тази събота очаквайте

Последната спирка

Тази събота, 21 март, в “Ничия земя” Елена Чопакова ни запознава с хората, които живеят в Дома за възрастни хора с физически увреждания в Провадия. Те всъщност не живеят в дом, а в… автогара. Преди 20 години сградата на дома изгаря и домуващите са евакуирани в старата автогарата в Провадия. И до днес там живеят 40 човека – в преустоени стаи, с общ санитарен възел и без никаква възможност по-трудно подвижните от тях да излизат. Това е последната спирка на живота им. Перонът на смъртта им. Чакалня към Рая. Или към Ада. Тук, макар и със закъснение, всички хващат влака, дори да са изпуснали последния. И никой не идва ги изпраща. Те просто чакат. И домуващите, и работещите в дома са в очакване на чудото – най-накрая да могат да се нанесат в новата сграда, предвидена за техен дом, която се строи вече… 30 години.

“Бихме се обърнали към държавата, ако тя не беше България. Сега знаем, че просто няма смисъл да я молим да се погрижи за гражданите си, да види, че хората с увреждания имат достойнство, права и история. Да види, че ги има. Вместо към когото трябва, обръщаме се към малкото останали богати хора с гражданска съвест и човещина, способни на милост. Помогнете им вие! Държавата отдавна я няма. Ако й пукаше, тези хора нямаше да живеят в автогара от двайсет години. Ако й пукаше, щеше да направи нещо, без да се налага да правим това предаване. Но... Тука е така.”

Пътят на дрогата в... централния софийски затвор 

Паралелно със скандалните разкрития за търговията с дрога зад решетките в миналия епизод на “Ничия земя” от Министерството на правосъдието започнаха серия от акции в килиите. Откриха телефони и други забранени вещи. Освен това шефът на затвора в София – Петър Кръстев - беше сменен. От министерството съобщиха, че го изпращат в общежитие към затвора в Ловеч. И тази рокада не беше единствената. Разкритията на Даниела Тренчева за живота в затвора и правораздаването продължават и тази събота. 

“Спин, хепатит и епидемия от безпомощни хаотични мерки. Болни, озверяващи, тъжни, агресивни и... печелещи делата срещу държавата в Страсбург. Така е и в другите затвори. А ако те са примерът на България за управление, стопанисване и някакъв живот, въпреки, че там са престъпници - държавата много го е закъсала! Нейните управляващи също. И тук рокадите са само необходимата първа стъпка. Защото какво наистина може да очаквате от убийци, чието единствено занимание зад решетките е... търсене на занимание?”