Вижте разкази за изоставяне и осиновяване, за търсене и намиране

Това са две истории за семейството, родителите, децата и чудесата от обикновения живот.

Първата история е за съдбата на една майка, която е принудена да изостави дъщеря си и после я търси 32 години, и за една дъщеря, която цял живот търси биологичната си майка.

По темата

Когато Петя е още дете, тя ражда дете. Забременява на 17-годишна възраст и страхът от това какво ще кажат хората праща бебето в дом. Неизвестни хора осиновяват бебето. Следват години, през които Петя търси своето момиченце, което оставя при раждането, въпреки че има ново семейство, а и шансове за успех на издирването ѝ са минимални.

Тайната на осиновяването е само едната огромна пречка. Другата са блъскащите се до посиняване във всички стени мисли на майката – има ли право да нахлуе в живота на захвърленото от нея бебе? Ще я мрази ли то, ще я изгони или все някога ще поиска да я прегърне? А ако детето вече не е живо? Ако срещата е закъсняла? Ако осиновителите не са ѝ казали, че е осиновена?

Чудото обаче се случва. 32 години след раждането и раздялата им майка и дъщеря се срещат с помощта на технологиите. Петя неочаквано намира изгубената част от себе си. Или по-скоро дъщерята разпознава майка си в кратко съобщение в социалните мрежи. Приликата им е поразителна - същите очи, походка, чувство за хумор. Неразрушима ли е връзката между майка и дъщеря?

Втората история е историята на Аби и нейните родители. Аби е момиченце, заченато в Кения, “пропътувало през половината свят в корема на майка си, но останала без баща в България”. Аби е хлапе, което не расте и с двамата си родители, защото може да вижда баща си само по Skype. Защото баща ѝ е на хиляди километри от нея, чак в Кения и не може да дойде в България. 

“Това е “Ничия земя” преди Коледа. Помислете за всички неща – и за всички хора – за които не ви стига времето. И поспрете! Сега му е времето.”, споделя Даниела Тренчева.