Доброволци ремонтират заслона "Кончето"

Доброволци реконструират изцяло заслона "Кончето", който се намира на най-опасното място в Пирин.

На  2700 метра височина, в тясна седловина между два върха и с две огромни пропасти от двете страни. На това място се намира заслон "Кончето".

 „Това е заслонът, който е на най-опасното място в планината. От едната страна имаме отвесна, около 100 метрова стена, от другата страна наклонът е близо 80-90 градуса”, казва Орлин Чачановски, председател на Асоциацията на планинските водачи в България.

Той разказва, че тук са загинали и загиват много хора, тъй като най-близкият спасителен пункт е на 4 часа.

Откриват модерен нов заслон на Витоша

Затова заслонът е жизнено  важен е за туристите в планината.  „Жизнено важен е за планинарите, жизнено важен е за алпинистите, за всички хора, които по някакво стечение на обстоятелствата лошото време ги е хванало тук…Спасявал ме е - когато правихме първото зимно преминаване от Черни връх до Ореляк. Ето тук, малко по нататък пропаднах и се спасих благодарение на ските, които ми бяха сложени на раницата под капака”, разказва Чачановски.

Заради дългите години употреба и липсата на основен ремонт, заслонът става опасен. Затова от Асоциацията на планинските водачи започват работа по подновяването му.

Орлин е сред най-опитните планински водачи у нас. Той е инициаторът на акцията за ремонтирането на стария заслон.  Работата започва преди месец, когато всички разрешителни и  необходимите 40 000лв. са налице.

Туристи заседнаха в заснежен район в Пирин

„Новият заслон ще има повече места, ще има много по-добра изолация, ще има фотоволтаици, ще могат да се зареждат телефони и GPS-и, ще има осветление, ще има много по-голям прозорец и много по-хубаво предверие с двойна врата, което гарантира пак много по-добри условия за пребиваване”, продължава Орлин Чачановски.

До момента в построяването на новия заслон са участвали над 300 човека, събрани са над 40 000лв и хората работят повече от месец.

„Най-трудната част са атмосферните условия и цялата логистика, за да стигнат нещата до тук”, споделя Желязко Мечков, който е доброволец. Материалите са качени на гръб, а за да стигнат догоре, отнема 4-5 часа – качват се на над 1000 метра денивелация", разказват доброволците. .

По-тежките материали и големите конструкции се пренасят с хеликоптер.

 „Нямахме друг избор, освен да се обърнем към хеликоптер за тези детайли, това са огромни денкове, тежащи по 300 килограма всеки”, казва председателят на Асоциацията на планинските водачи в България.

Двама доброволци сами помогнаха на бедстващо село

В момента, в който хеликоптерът се вдигне, денкът започва да се люлее от вятъра и управлението на хеликоптер при такива условия и при тази височина е изключително трудно и опасно.

Доброволците прекарват по няколко дни на заслона при тежки условия, като спят на палатки, без ток и течаща вода.

„Сутрин се събуждаш, поразмразяваш малко нещата, пиеш кафе и започваш работа и докато изпече слънцето, ти вече си загрял достатъчно”, разказва Желязко.

Хранят се с каквото са си донесли, основно суха храна, но и готвят понякога.

Очакванията са новият заслон, който ще отговаря на всички световни стандарти за безопасност, да бъде готов до 23 септември.

Стажант-репортер Кристиян Попов

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.