91-годишен треньор продължава да създава шампиони във Варна

Повод за гордост и преклонение. 91-годишен треньор продължава да кове шампиони във Варна. Под ръководството на Пенчо Пенев са излезели стотици медалисти и рекордьори, а дори на тази достолепна възраст той продължава да възпитава децата чрез спорт.

Тренера, както наричат Пенчо Пенев в спортна зала, продължава да търси таланти в леката атлетика. Под неговото ръководството са излезли заслужили майстори на спорта, шампиони и рекордьори. Хиляди негови състезатели редовно печелят медалите в различни първенства повече от 50 години. Той обаче се гордее най-много с друго постижение.

„С тези мои ученици, които минаха през националните отбори, израснаха и много добре се реализираха в живота, с всички от тях. Чрез говорене и мотивировка съм ги възпитавал, че един ден трябва да се реализират в живота и не трябва да бъдат обикновени, незабелязани и да ги познават само в блока, в който живеят”, заявява Пенчо Пенев.

Не само физическите дадености, но и интелектуалните качества са важни за бъдещ шампион. А тях Тренера разпознава още с поглед.

„Станимир Ненов, който стана олимпийски медалист – бронзов медал. Минавам през училището и ги гледам строени и по средата в задната редица – какъв поглед! Онова момче там по средата, то ми харесва. Станимирчо излезе пред мен и аз му казвам: „Момче имам чувството и усещане, че ти можеш да бъдеш състезател от международна класа. Не само шампион”, разказва Пенчо Пенев.

Историята на Пенчо Пенев започва преди почти век в русенското село Сливо поле. Като ученик той влиза в Търговската гимназия в Русе, където са и първите му физически упражнения.

„Още първата година бях принуден да ходя на работа. Винаги учехме следобед и предиобед отивах от 07:00 часа с камиона, с които ходехме на река Дунав да товарим пясък и чакъл. Това беше в продължение на 5 години като ученик и именно това ми е помогнало много. Физически съм укрепнал, трениран съм и на първото състезание участвам като ученик в 12 клас и взех второ място, наравно с първия. Наградиха ни с една червена тениска, която за мен беше много голяма награда и признание”, спомня си Пенчо Пенев.

Именно червената тениска го амбицира да продължи с леката атлетика и да стане майстор на спорта. Оказва се обаче, че повратна точка в живота му е казармата, където се взима решение той да влезе в треньорска школа.

„Те бяха млади капитани, които отговаряха за различните видове спорт . Благодарение на тяхното отношение аз станах треньор и това ми е любимата професия”, споделя Пенчо.

Като младеж той има и други таланти –умее добре да пее. Съдбата два пъти преплита линията на атлет и артист и двата пъти точно казармата решава накъде да поеме.

„Тогава строяха русенската опера и я построиха и трябваше да има съответно артисти. Явих се и спечелих първото място. Обаче – какво става? Прибирам се вечерта на село и майка ми връчва повиквателна заповед за казармата. Отидох в армията, където има втори случай аналогичен с Филип Кутев, който беше диригент-полковник”, разказва Пенчо Пенев. „След една седмица вместо да започна репетициите, се получи заповед на министъра на отбраната, че в състава ще вземат само цивилни, а войници няма да вземат. И се разминах с изкуството, което ми беше първата любов”.

Остава му обаче голямата любов – леката атлетика. Преди седем години отива на състезание в София.

„На 5000 метра шампионът при мъжете пробяга разстоянието за 15 минути и 33 секунди.Около 40 години преди този ден мои състезатели, момчета в 9 клас, си спомням последната година, заеха първо и второ място с 15 минути и 15 секунди втория. Ако участваха заедно – той щеше да бъде 200 метра зад тях.

Въпреки че наскоро отпразнува 91 години, Тренера е готов за нови предизвикателства.

„Годините са много, но ми се струва, че са малко. Не са ми достатъчни. Има още какво – поне една или две олимпиади да може да дочакам тук. За рождения ден съм си пожелал да съм жив и здрав, за да мога да продължа още 10-тина години да работя и да съм обществено полезен”, заявява Пенчо Пенев.

Тренера вече е намерил и на кого да повери част от своята шампионска задача – това е Атанаска Ангелова, която среща на лагер в Белмекен.

„Видях я как работи в една тренировка и й казах, че бих я взел да ме наследи. След един месец се обади, че иска да дойде да започне работа тук”, заявява Пенчо Пенев.

„Тежко е, защото това, което той ми оставя като наследство – аз трябва да надграждам”, заявява Атанаска Ангелова.

До следващите олимпиади обаче Тренера не смята да оставя хронометъра.