С колко гласа се печелят големите градове?

Два дни преди старта на предизборната кампания, в рубриката „Числата на седмицата” отправяме поглед към местните избори назад в годините. Ще направим сравнения и ще отговорим на въпроси като колко ще ни струва вотът сега, с колко гласа се печелят кметските битки в големите градове и кой кмет, след 15 мандата, се кандидатира за още един.   

Според сметката на правителството местният вот тази година ще струва малко над 151 млн. лв. 58 партии и 9 коалиции ще предложат кандидатите си на 6 милиона и 48 хиляди българи, които от своя страна, ще трябва да изберат кого да настанят в креслата на 265 общини в цялата страна. На територията на най-голямата – Столична община, живеят близо 1 милион и 300 хиляди жители, а най-малката се намира в Кюстендилско. На територията на Трекляно живеят едва 470 човека. Видеонаблюдението и гласуването с машина ще бъдат неизменна част и от тези избори.

Преди 4 години – на последните местни избори у нас, в трите най-големи града в страната, кмет не беше избран от първия път. Кандидатът на ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова спечели изборите в София с малко повече от 20 хиляди гласа разлика пред своя конкурент, явил се като независим – Мая Манолова. Това беше и една от най-малките разлики в битките за кметския стол в цялата страна, при положение че в столицата право на вот имат над 1 милион и 60 хиляди души. В Пловдив също втори тур беше нужен на Здравко Димитров, за да победи Славчо Атанасов.
И дългогодишният варненски кмет Иван Портних отиде на балотаж. Негов опонент в морската столица беше председателят на „Възраждане” Костадин Костадинов, който загуби.

Четвъртият по големина български град - Бургас, е единственият в топ 4, който избра кмета си веднага. С една от най-големите разлики в страната – над 40 500 гласа. Димитър Николов победи опонента си от „БСП за България” Николай Тишев и спечели четвъртия си мандат.

Абсолютен рекордьор в архивите на предходните избори е кметът на Враца. Издигнатият от ГЕРБ Калин Каменов печели с близо 73%. А отново рекордьор, но с най-малка разлика, е друг кандидат на ГЕРБ - Любомир Христов. Той печели кметското място в Шумен с едва 77 гласа разлика. Най-активни преди 4 години са били в София-област. Над 64% от имащите право на вот са отишли до урните. А най-слаб интерес към вота са проявили във Варна. Там гласувалите са малко над 33%. Най-единодушни пък какво искат, са били в Габрово, Кърджали, Монтана и отново София-област, където втори тур не е имало.

Първите местни избори са се състояли през 1991 г. Тогава гласуваме и за парламент, а активността – от днешна гледна точка, е невиждана -близо 84%, което е над 5 милиона и 700 хиляди души. БСП печели в повечето общини, но в по-малобройните, докато СДС взима 22 от общо 27 бивши окръжни градове.

През 1995 г. средната активност от двата тура пада на 55%. СДС отново взима победата в по-малко на брой общини, но печели в големи градове като София, Пловдив, Варна и Стара Загора.
По време на изборите през 1999 г. и 2003 г. процентът активност продължава да пада. Именно тогава, за пръв път на местен вот, се появява и нов голям участник в политическия живот на страната – НДСВ.

Антон Хекимян е кандидатът на ГЕРБ за кмет на София

През 2007 г. активността пада още. Вече е под 50%, но има някои нововъведения. За пръв път в градовете с районно деление - София, Пловдив и Варна, гласуваме и за кметове на райони. А, като вече пълноправен член на Европейския съюз, у нас право на глас за пръв път упражняват постоянно пребиваващи граждани на други страни-членки. Такива се появяват и в листите за общински съветници. Това са и изборите с най-много кандидати. Желаещите да ни управляват са близо 60 хиляди – кандидати за общински съветници, за кметове на общини, на райони и кметове на кметства. В тази година ГЕРБ за пръв път стъпва на сцената на местните избори.

През 2011 г. и 2015 г. активността съвсем леко се покачва – с около процент до два, но е важно да отбележим, че и в двете години местните избори се провеждат в един и същи ден в първия случай с президентски, а във втория - с референдум.

И така, стигаме до последния местен вот отпреди 4 години, при който тенденцията за все по слаба избирателна активност отново се проявява, като средната от двата тура не достига и 46%. 

Зад всички тези числа обаче, стоят истински хора, с истински истории. Репортерът на NOVA Димитър Иванов ни среща с най-дълго управлявалият кмет, който след 47 години и 15 мандата, се кандидатира отново.

На 13 декември 1976 година е взето решение 26-годишният председател на комсомола Делчо Митев да стане председател на изпълкома на селския общински народен съвет в Брягово или иначе казано кмет. И така вече 47 години Митев остава на поста.

Казва, че никога не се е притеснявал от конкурентите и само веднъж е имало риск да не продължи да кметува. Като свое постижение Митев определя всичко, което е построено в селото.

„По време на първия ми мандат през 1976 г. имаше финансови ресурси. Трудно беше да намерим строителни материали. Сега е обратното”, обясни мъжът.

За 47 години в селото остава един голям нерешен проблем и това е водата, която е негодна за пиене.

„От помпената ни станция взимат 3 общини. Ако държавата в лицето на ВиК холдинга и министерството на регионалното развитие не се намесят и не се осигурят средства, този въпрос няма да бъде решен”, обясни кметът.

Делчо Митев е и председател на Сдружението на кметствата в България. Една от основните каузи на колегите му е селските кметове да имат повече правомощия и независимост от общините.