Цената да си шампион: 16-годишният скиор Калоян Марков в битка за бъдещето си в спорта

Докато България се обединява около големите победи на своите шампиони, рядко виждаме цената, която плащат бъдещите. Един от тях е 16-годишният Калоян Марков – една от най-големите надежди на българските ски. Всяка година той изминава над 40 хиляди километра, за да представя страната ни по международните писти. Но днес битката му не е само със секундите, а и с парите.

„Аз съм Калоян Марков, на 16 години съм, от ски клуб „Мотен”, вече част от националния отбор. През тази година спечелих две състезания от Държавното първенство и съм втори в ранглистата за Купата на надеждите на България”, представя се младежът.

Да следваш мечтите си: Дете с дефицит на внимание е спечелило 51 медала по плуване

На 16 години той вече печели призови места на международни състезания в Италия и Хърватия. Мотивацията му да продължава напред е чистата любов към спорта.

„За мен няма друго такова усещане и никога не съм изпитвал нещо подобно. Чувството горе, като застанеш на старта, тръпката, адреналинът, който идва в теб. И мислиш само как да се спуснеш перфектно долу”, разказва Калоян.

Пътят към тези успехи обаче започва много преди изгрев. Докато повечето му връстници все още спят, неговият ден отдавна е започнал.

„Сутрин ставам в 5:00 часа, защото близо до София няма ски курорт и трябва да се пътува – или до Боровец за час, или до Банско за два. Тате ме кара до Банско за тренировката, която е от 7:00 до 13:00 часа. После ме прибира до София, за да ходя на училище, ако съм втора смяна”, описва ежедневието си младият талант.

Зад всеки негов старт стои цял отбор. Само че без богати спонсори, мениджъри и платена логистика.

„Тате ме кара абсолютно навсякъде. Дори да има работа, взима ме, кара ме до Италия и ме връща. Майка ми говори с треньорите, организира къде и каква ще бъде тренировката. Като си скъсам някой гащеризон, ръкавици или панталонки, баба ми ги зашива. Тя става в 5:00 сутринта да ми направи закуска и сандвичи, за да имам за тренировката, дори ако вечерта съм се прибрал в 11:00 часа”, споделя скиорът.

Този семеен отбор плаща висока цена. Държавното финансиране покрива много малка част от подготовката, а всичко останало родителите осигуряват сами. Следват лагери, състезания и скъпо оборудване.

„Финансират ме чрез заеми. Сега предсезонната подготовка, която е до Нова година, е платена със заем. След това не знаем какво ще става и дали ще имаме средства за планираните лагери. Подготовката от септември до декември струва към 15 000 евро. След това, от януари до края на април, са нужни още горе-долу 15 000 евро”, пресмята Калоян.

Липсата на средства го лишава от ключово предимство спрямо съперниците му. Докато италианци, норвежци и швейцарци карат ски целогодишно по глетчерите, през лятото Калоян плаща символична сума, за да тренира на сухо на стадиона в НСА.

„Те затова са по-добри, защото карат целогодишно. Аз като не карам 2-3 месеца, усетът се загубва. Наесен, когато отидеш на сняг, започваш леко казано отначало. Трябват ни хубави писти и условия, за да имаме подготовка, сравнима с тази на конкурентите”, категоричен е той.

Въпреки трудностите, момчето не е съвсем само. Освен частичната подкрепа от Българската федерация по ски, до него застава и най-добрият ни алпиец Алберт Попов.

„Той е тренирал в моя клуб „Мотен”. От него имам голяма подкрепа – дава ми гащеризони, помага ми, дари пари и във фондацията ми. Всички гледаме на него като на модел за подражание”, признава младежът.

Но талантът и идолите не стигат, когато липсват финанси. За да стигнат до световния елит, младите ни скиори трябва сами да намерят средства за подготовката си. Това е препятствие, което отказва много деца още преди да са стъпили на големите писти. От набор 2007 насам почти всички юноши у нас се отказват от професионалния спорт. Калоян е на път да остане единствен. Попитан дали е мислил да се предаде, той е откровен: „Минавало ми е през главата, но няма как да се откажа. Никъде другаде няма да усетя тази тръпка, която изпитвам, когато отида в 6:00 часа на някоя писта на минус 20 градуса и карам”.

Днес Калоян не иска медал наготово. Иска шанс – да тренира, да се състезава и да продължи да носи българския флаг по световните писти. Защото шампионите не се раждат в деня на победата.

Ако искате да подкрепите пътя на младия талант, можете да го направите чрез кампанията му:
„Имам страница в платформата GoFundMe. Там можете да ме подкрепите, за да постигна целите си, да отида на състезанията и да се подготвя добре за следващия сезон”, завършва Калоян.

Повече гледайте във видеото.