Как се управлява успешно малък семеен бизнес на Черноморието

Ниските нива на Дунав и АЕЦ „Козлодуй“: Има ли заплаха за енергийната сигурност у нас
"Числата на седмицата": Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г., на всеки 26 минути се е създавало по едно ново семейство
Нов ценови ориентир за храните: Държавата изчислява „справедлива стойност“
„Справедлива цена”: Ще спре ли новият механизъм поскъпване или само ще го регистрира
Да купуваме българското: Как новата инициатива на властта ще промени пазара на храните
Какви са възможните решения след внесените жалби в Конституционния съд на опозицията срещу бюджета

Рая Ваташка се срещна с няколко семейства, които от години развиват своите заведения

Как се управлява успешно малък семеен бизнес на Черноморието в условията на силна конкуренция? Пример дават няколко семейства от Несебър, чиито бизнеси оцеляват вече три десетилетия.

„Всичко, което правим, го правим с любов”, казва Жана, която е собственик на ресторант.

По морето всяко лято отварят нови и нови заведения. Има обаче и такива, които не са просто бизнес, а сърцето и душата на поколения наред. В Несебър срещаме три такива истории.

От евтин обяд до лаврак за 25 евро: Какво предлагат заведенията по Черноморието това лято

„Ресторантът е семеен. Тази година прави 30 години. Майка ми и баща ми са го почнали. Сестра ми, зет ми и аз продължаваме. Ще се радваме да го продължат нашите деца, които също са включени в процеса на работа”, казва Жана.

А това лято една от най-коментираните теми по морето отново са цените. И докато определени случаи се превръщат в новина, малките семейни ресторанти казват, че картината не е еднаква навсякъде.

„Ние, българите, сме по-критични към родното и по-солидарни и с повече суперлативи към чуждото. И оттам идват и тези спекулации с цени. Винаги ще има и ще продължава да има по-високи цени. То се определя по категоризация на ресторанта. Някой може да си позволи висока цена, защото категоризацията му съответно е по-висока. Има скъпи, има и евтини ресторанти”, казва Жана.

Срещаме се с Даниел, управител на бар, който е управляван от родителите му години наред. Сега бизнесът е в неговите ръце.

„Реално аз съм второ поколение. Майка ми и баща ми го работят може би откакто бях в 1-2 клас. И аз сега наследявам самия бизнес. Понеже е много различен интериорът, всичко е доста атрактивно и самите хора идват постоянно да питат, да разгледат или да седнат да пият, разбира се”, казва Даниел.

Тонка Стоянова е шеф-сладкар и собственик на сладоледени салони от 1998 година.

„Тогава в България имаше четири вида сладолед. И всичко толкова бързо се разви. И с всяка измината година, както растях аз, така и растеше бизнесът. Имаме клиенти, които са идвали като малки. А сега те водят техните деца”, казва Тонка.

Три семейства, три бизнеса и години работа. Общото между тях е опитът да запазят своето място и клиентите, които се връщат отново и отново.