Украйна, петролът и новият световен ред: Как се променят съюзите и балансът на силите

Войната в Украйна, ударите по руската петролна инфраструктура, отношенията между САЩ и Киев и оформянето на нови регионални съюзи в Близкия изток бяха сред основните теми, коментирани от международния анализатор Кристиян Шкварек и капитан I ранг и  член на УС на Атлантическия съвет Васил Данов в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS.  

Повод за дискусията станаха съобщенията, че Украйна е спряла ударите с дронове срещу петролни танкери, използващи руското черноморско пристанище Новоросийск, след настояване от страна на Съединените щати. Според публикация на Financial Times Вашингтон е бил обезпокоен, че украинските атаки допълнително дестабилизират петролните пазари и могат да нанесат щети на американски компании.

По искане на САЩ: Украйна е спряла ударите с дронове срещу петролни танкери, които използват руското пристанище Новоросийск

Кристиан Шкварек определи американската позиция като комбинация от бизнес и политически интереси. По думите му върху решенията на Вашингтон в момента оказват сериозно влияние както войната в Иран и отражението ѝ върху цените на петрола и инфлацията, така и предстоящите избори в САЩ. „Всичко, което може да се направи от тяхна страна, за да понамалят тези галопиращи цени в Америка - инфлацията, цените на петрола включително, те ще го направят“, коментира Шкварек.

Според него в самото MAGA движение също настъпва промяна в отношението към войната в Украйна. Първоначалното очакване, че Доналд Тръмп ще успее бързо да договори край на войната с Владимир Путин, постепенно се сблъсква с реалността на продължаващия конфликт. „Има вече едно разочарование в рамките на MAGA средите относно преговорите с Путин“, каза Шкварек. По думите му очевидната невъзможност за бързо договаряне с руския президент води до преосмисляне на отношението към Киев.

Нови удари на САЩ срещу Иран намаляват шансовете за споразумение и повдигат въпроса за нова енергийна криза

В същото време Васил Данов предупреди, че Украйна остава изключително уязвима от руските балистични и хиперзвукови ракети. Той свърза евентуалното ограничаване на украинските удари срещу руския сенчест петролен флот с възможността Киев да поиска по-настойчиво американска подкрепа за противовъздушната си отбрана. Особено важен според него остава въпросът с ракетите „Пейтриът“, чиито американски запаси са сериозно натоварени заради войната в Близкия изток.

Данов коментира и възможността Украйна да получи лиценз за производство или сглобяване на ракети „Пейтриът“ на своя територия. Според него подобен проект няма да бъде реализиран бързо заради опасенията на американските производители от бъдеща конкуренция.

Относно причините за отказа на Москва да приеме поредните предложения за прекратяване на войната Данов заяви, че Владимир Путин няма политически интерес да прекрати конфликта в настоящия момент. „Путин не желае, а и не може да прекрати сега войната или да седне на масата за преговори“, заяви той, като припомни минали събития, при които пораженията във войни са довеждали до сериозни политически сътресения в Русия.

Замразяват преговорите за Украйна заради конфликта в Близкия изток

Относни ситуацията в Близкия изток и новите отношения между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан -  двамата експерти коментираха, че оформянето на подобен съюз е част от по-широка тенденция към регионализация на международната политика.

Според Шкварек тези процеси са връщане към модел, при който географията, културата и цивилизационната принадлежност отново играят по-голяма роля при изграждането на международни съюзи. „Светът върви към регионализация, но регионализация, подчертавам, която няма да бъде на база на идеологически блокове“, каза той.

По думите му вместо традиционното противопоставяне между либерални демокрации и авторитарни държави все по-важни стават „много по-дълбоките, много по-изначални географски и културни, цивилизационни признаци“.

Особено значение в новия баланс според участниците има Пакистан като ядрена държава, Турция като нарастваща регионална сила и Саудитска Арабия със своите финансови и енергийни ресурси. Васил Данов подчерта, че промяната не трябва да се разглежда само през призмата на последните събития. Според него самият възход на трите държави променя баланса на силите. „Не забелязваме как една Турция, мимоходом от нашия просто балкански съсед, се превърна в близо 100-милионна сила“, посочи той.

Според Данов непредсказуемата политика на Вашингтон допълнително стимулира регионалните държави да търсят по-голяма самостоятелност. Той даде за пример отношенията между Турция и САЩ, включително споровете около руските системи С-400 и отказа на Вашингтон да предостави на Анкара изтребители F-35.

Целия разговор гледайте във видеото.