Десетилетия наред президентските сгради по света са били почти изцяло запазена територия за мъжете. Жените присъствали в тях като съпруги, съветници или първи дами, но рядко като хората, които вземат решенията. Постепенно обаче историята започва да се променя. Една след друга жени застават начело на държави, преодоляват политически кризи, печелят избори и доказват, че най-високият държавен пост няма пол.

Победата на Илияна Йотова на президентските избори в България дава нов повод да си припомним тези исторически моменти. При обработени 100% от протоколите на секционните избирателни комисии в РИК Йотова и кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев получават 57,5% от гласовете на балотажа. Така България е на прага да има първата си жена, избрана пряко за президент.

2

Снимка: gettyimages

Но коя е първата жена президент в световната история? Отговорът зависи от това дали говорим за първата жена, поела президентската длъжност, или за първата, получила доверието на избирателите на национални избори.

Исабел Перон - първата жена президент в света

Историята започва в Аржентина през 1974 г. Исабел Мартинес де Перон става първата жена в света, заела президентския пост. Тя е и съпруга, и вицепрезидент на Хуан Доминго Перон и поема управлението след смъртта му на 1 юли.

Пътят ѝ до властта обаче не минава през самостоятелна президентска победа. Тя наследява държавния глава по силата на конституционните правила. Исабел Перон поема Аржентина в период на тежки икономически проблеми, политическо насилие и нарастващо обществено напрежение. Управлението ѝ продължава по-малко от две години. През март 1976 г. военните извършват преврат и я отстраняват от власт.

1

Снимка: gettyimages

Макар президентството ѝ да приключва драматично, тя остава в историята като първата жена, оглавила република в качеството си на президент.

Вигдис Финбогадотир - жената, която спечели доверието на цяла нация

Шест години по-късно - през 1980 г., Исландия поставя нов исторически рекорд. Вигдис Финбогадотир става първата жена в света, избрана за президент чрез пряко всенародно гласуване.

Преди да влезе в политиката, тя се занимава с култура и театър. Избирането ѝ се превръща в символ на променящото се общество в Исландия, където движението за равноправие на жените вече има силни позиции. Финбогадотир остава начело на държавата цели 16 години - до 1996 г. През този период тя се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на Исландия и в международен символ на женското политическо лидерство.

1

Снимка: gettyimages

Нейната победа показва, че една жена може не просто да наследи най-високия пост в държавата, а да го спечели с гласовете на гражданите.

Корасон Акино - президентът, който върна демокрацията във Филипините

През 1986 г. светът насочва поглед към Филипините. След години на авторитарно управление страната преживява масови протести, известни като Революцията на народната сила. В центъра на събитията е Корасон Акино - вдовицата на убития опозиционен лидер Бениньо Акино-младши.

Тя се изправя срещу дългогодишния президент Фердинанд Маркос на избори, белязани от обвинения в мащабни нарушения. Последвалите мирни протести и оттеглянето на подкрепата за Маркос довеждат до падането на режима. Корасон Акино става първата жена президент на Филипините. Управлението ѝ е свързано с възстановяването на демократичните институции и приемането на нова конституция.

Елън Джонсън Сърлийф - първата избрана жена президент в Африка

През 2005 г. Либерия прави исторически избор. След години на граждански войни и разрушения избирателите поверяват управлението на страната на икономиста и политик Елън Джонсън Сърлийф.

Тя става първата жена, избрана за държавен глава в Африка, и встъпва в длъжност през януари 2006 г. Сърлийф наследява държава, опустошена от въоръжени конфликти, с тежки икономически и социални проблеми. Президентството ѝ е свързано с усилия за възстановяване на институциите, стабилизиране на страната и укрепване на мира.

1

Снимка: gettyimages

През 2011 г. тя получава Нобеловата награда за мир заедно с още две активистки за правата и сигурността на жените. Нейната история се превръща в символ на новото начало за Либерия и на разширяващото се участие на жените в управлението на африканските държави.

Мери Робинсън – жената, която промени представата за президентството в Ирландия

През 1990 г. Ирландия преживява исторически момент. За първи път жена печели президентските избори. Името ѝ е Мери Робинсън – юрист, университетски преподавател и дългогодишен защитник на човешките права.

Победата ѝ има особено значение за страна, в която обществените порядки дълго време са определяни от консервативни традиции и силното влияние на Католическата църква. Робинсън олицетворява нова, по-отворена и модерна Ирландия.

2

Снимка: gettyimages

Още преди да стане президент, тя защитава правата на жените, гражданските свободи и законодателни промени по чувствителни обществени въпроси. След избирането си Робинсън придава нов смисъл на президентската институция. Тя обръща внимание на ирландските емигранти, социално уязвимите общности и международните проблеми, свързани с човешките права.

Един от най-разпознаваемите символи на нейното президентство е светлината, която оставя да гори на прозорец в официалната президентска резиденция – знак към милионите ирландци, живеещи далеч от родината. През 1997 г. напуска поста преди края на мандата си, за да стане върховен комисар на ООН по правата на човека. Така политическата ѝ кариера придобива и световно измерение.

Таря Халонен – първата жена президент на Финландия

Десет години след историческия избор в Ирландия още една европейска държава поверява президентството си на жена. През 2000 г. Таря Халонен печели изборите във Финландия и става първата жена държавен глава в историята на страната.

Преди това тя има дълга политическа кариера, включително като министър на правосъдието и на външните работи. Известна е с позициите си в защита на човешките права, социалното равенство и правата на работещите.

2

Снимка: gettyimages

Халонен управлява Финландия в продължение на два последователни мандата – до 2012 г. Президентството ѝ съвпада с период, в който Финландия затвърждава международния си авторитет като държава със силни демократични институции, развита социална система и високи стандарти на образование. Тя се превръща в една от най-разпознаваемите политически фигури в страната и показва, че женското лидерство може да бъде не изключение, а естествена част от политическия живот.

Мишел Бачелет – от затвора на диктатурата до президентския дворец в Чили

Сред най-впечатляващите лични истории е тази на Мишел Бачелет – първата жена президент на Чили. Животът ѝ е белязан от една от най-мрачните страници в историята на страната – военната диктатура на Аугусто Пиночет. Баща ѝ е генерал от военновъздушните сили. Той остава верен на сваления президент Салвадор Алиенде. След преврата през 1973 г. е арестуван и умира в затвора през следващата година след изтезания.

2

Снимка: gettyimages

Самата Мишел Бачелет и майка ѝ също са задържани и подложени на разпити и изтезания. По-късно напускат Чили и живеят в изгнание. Години след тези събития Бачелет се завръща в родината си, завършва медицина и започва политическа кариера. Става министър на здравеопазването, а впоследствие и първата жена министър на отбраната в страната.

През 2006 г. печели президентските избори. Нейното избиране има огромно символично значение. Жената, която някога е била преследвана от военния режим, вече оглавява демократичната държава.

Бачелет заема президентския пост два пъти – от 2006 до 2010 г. и от 2014 до 2018 г. Между двата мандата оглавява структурата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените – UN Women. По-късно става и върховен комисар на ООН по правата на човека.

Кристина Фернандес де Киршнер – първата жена, избрана за президент на Аржентина

Повече от три десетилетия след Исабел Перон Аржентина отново избира жена начело на държавата. Този път обаче президентството е спечелено чрез пряк вот.

През 2007 г. Кристина Фернандес де Киршнер побеждава на изборите и става първата жена в историята на Аржентина, избрана за президент от гражданите. Тя наследява на поста съпруга си Нестор Киршнер, управлявал страната от 2003 до 2007 г.

2

Снимка: gettyimages

Кристина Фернандес вече има собствена политическа кариера като депутат и сенатор. След победата си остава начело на Аржентина в продължение на два мандата – до 2015 г.

Управлението ѝ е белязано от социални програми, икономически интервенции и силна политическа поляризация. Поддръжниците ѝ я свързват с разширяването на социалните права, докато критиците ѝ поставят въпроси за икономическата политика, институциите и корупцията. Независимо от противоречията около политическото ѝ наследство, тя остава ключова фигура в съвременната история на Аржентина.

Дилма Русеф – първата жена президент на Бразилия

Историята на Дилма Русеф също започва далеч от президентските дворци. Като млада жена тя участва в съпротивата срещу военната диктатура в Бразилия. През 1970 г. е арестувана и прекарва близо три години в затвора, където е подложена на изтезания.

Десетилетия по-късно същата жена достига до най-високия държавен пост в най-голямата страна в Южна Америка. През 2010 г. Дилма Русеф, която има български корени, печели президентските избори, а на 1 януари 2011 г. става първата жена президент на Бразилия.

2

Снимка: gettyimages

Преди това тя е заемала ключови постове в правителството на Луис Инасио Лула да Силва, включително министър на енергетиката и ръководител на президентската администрация. Русеф печели втори мандат през 2014 г., но управлението ѝ се сблъсква с тежка икономическа криза, масови протести и остри политически конфликти. През 2016 г. Сенатът я отстранява от длъжност след процедура по импийчмънт за нарушения на бюджетните правила. Тя отхвърля обвиненията и определя отстраняването си като политически мотивирано.

Нейната история остава една от най-драматичните в съвременната латиноамериканска политика – от съпротивата срещу диктатурата до президентството и последвалото отстраняване от власт.

Вайра Вике-Фрейберга – от дете бежанец до президент на Латвия

Когато през 1945 г. семейството на малката Вайра напуска Латвия, тя е едва на седем години. Втората световна война е преобърнала Европа, а съветската окупация принуждава хиляди латвийци да търсят спасение далеч от родината си.

Момичето, което напуска Рига като бежанец, десетилетия по-късно ще се завърне, за да стане президент на независима Латвия.

Пътят на Вайра Вике-Фрейберга минава през бежански лагери в Германия, училище в Мароко и нов живот в Канада. Там тя получава висшето си образование и изгражда успешна академична кариера като психолог и университетски преподавател.

2

Снимка: gettyimages

В продължение на десетилетия изследва човешката памет, езика и латвийските народни песни, като същевременно участва активно в живота на латвийската общност в изгнание. Едва през 1998 г. се завръща да живее в родината си. Само година по-късно, на 17 юни 1999 г., парламентът я избира за президент – първата жена на този пост в историята на Латвия.

Вике-Фрейберга ръководи страната до 2007 г., като е преизбрана за втори мандат през 2003 г. Нейното президентство съвпада с един от най-важните периоди в съвременната история на Латвия – присъединяването към НАТО и Европейския съюз през 2004 г. Тя активно защитава евроатлантическата интеграция на страната и настоява светът да не забравя историческия опит на държавите, преживели съветска окупация.

През 2006 г. трите балтийски държави подкрепят кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН. Така детето, което някога напуска страната си без сигурност дали ще се завърне, се превръща в един от международно разпознаваемите гласове на независима Латвия.

Даля Грибаускайте – „Желязната лейди“ на Литва

През 2009 г. Литва също избира първата жена президент в своята история – Даля Грибаускайте. За разлика от много други политически лидери, нейният път към президентството преминава през икономиката, финансите и европейските институции.

Преди да оглави държавата, тя е министър на финансите на Литва, а след присъединяването на страната към Европейския съюз става еврокомисар, отговарящ за финансовото програмиране и бюджета. През май 2009 г. печели президентските избори още на първия тур.

2

Снимка: gettyimages

Грибаускайте застава начело на Литва в период на тежка световна икономическа криза, която поставя страната пред сериозни финансови предизвикателства.

В международната политика тя придобива репутацията на твърд защитник на националната сигурност и независимостта на Литва. Особено категорични са позициите ѝ спрямо Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Тя настоява за укрепване на отбранителните способности на балтийските държави и за по-активна роля на НАТО в региона.

Заради безкомпромисния си публичен стил често е наричана „Желязната лейди“ на Литва. Грибаускайте остава президент в продължение на два мандата – от 2009 до 2019 г.

Колинда Грабар-Китарович – първата жена президент на Хърватия

През 2015 г. Хърватия избира първата жена държавен глава в историята си. Колинда Грабар-Китарович печели президентските избори след оспорван балотаж срещу действащия президент Иво Йосипович.

2

Снимка: gettyimages

Преди това тя вече е натрупала значителен дипломатически опит – била е министър на външните работи, посланик на Хърватия в Съединените щати и помощник генерален секретар на НАТО по публичната дипломация. Нейното избиране е исторически момент за страна, която само две десетилетия по-рано е преживяла война и разпадането на Югославия. По време на президентството си Грабар-Китарович поставя акцент върху международните отношения, сигурността и ролята на Хърватия в НАТО и Европейския съюз. Но извън политическите срещи тя става световно разпознаваема и с една необичайна за държавен глава проява на емоция.

президент

Снимка: gettyimages

По време на Световното първенство по футбол през 2018 г. хърватският национален отбор достига до финала. Грабар-Китарович присъства на мачовете, облечена с фланелка на националния тим, аплодира футболистите и споделя емоциите им пред камерите. Кадрите, на които прегръща играчите след загубения финал срещу Франция, обикалят света. Президентският ѝ мандат приключва през 2020 г., след като губи изборите от Зоран Миланович.

Пратибха Патил – първата жена президент на Индия

В страна с население от над един милиард души, с огромно културно и религиозно разнообразие, през 2007 г. се случва историческа промяна. Пратибха Патил става първата жена президент на Индия.

Родена през 1934 г. в щата Махаращра, тя израства далеч от центровете на националната власт. Завършва политически науки, икономика и право, а преди да започне политическата си кариера работи като адвокат. Още на 27-годишна възраст е избрана в законодателното събрание на щата Махаращра.

2

Снимка: gettyimages

Следват десетилетия в политиката, през които заема различни постове, включително в националния парламент. Преди президентските избори е губернатор на Раджастан. На 25 юли 2007 г. Патил встъпва в длъжност като дванадесетия президент на Индия.

Нейното избиране има силно символично значение за страната, където жените продължават да се сблъскват със сериозни социални неравенства, особено в по-бедните и селските райони. Важно е обаче да се отбележи, че Индия е парламентарна република и президентът изпълнява предимно конституционни и представителни функции, докато изпълнителната власт се упражнява основно от правителството.

Патил остава на поста до 2012 г. и през президентството си поставя акцент върху образованието, социалното развитие и възможностите за жените.

Пак Гън-хе – първата жена президент на Южна Корея

През 2012 г. Южна Корея избира първата жена президент в историята си – Пак Гън-хе. Нейната съдба е неразривно свързана с политическото минало на страната.

Тя е дъщеря на Пак Чон-хи – генералът, който управлява Южна Корея авторитарно от 1961 до 1979 г. и чието наследство продължава да разделя обществото. Животът ѝ е белязан от две тежки семейни трагедии. През 1974 г. майка ѝ е убита при покушение, насочено срещу баща ѝ. Едва 22-годишна, Пак Гън-хе поема част от публичните задължения на първата дама.

Пет години по-късно баща ѝ също е убит – от ръководителя на южнокорейското разузнаване. Десетилетия след тези събития Пак Гън-хе изгражда собствена политическа кариера. През декември 2012 г. печели президентските избори, а през февруари 2013 г. встъпва в длъжност. Тя става първата жена начело на Южна Корея, но президентството ѝ завършва с един от най-големите политически скандали в съвременната история на страната.

2

Снимка: gettyimages

През 2016 г. разкрития за влиянието на нейната близка довереница Чхве Сун-сил върху държавните дела предизвикват масови протести. Стотици хиляди южнокорейци излизат по улиците с искане за оставката на президента.

Парламентът гласува импийчмънт, а през март 2017 г. Конституционният съд потвърждава отстраняването ѝ от власт. По-късно Пак Гън-хе е осъдена по обвинения, свързани с корупционния скандал. През 2021 г. получава президентско помилване.

Така историята на първата жена президент на Южна Корея се превръща в напомняне, че историческият пробив не гарантира успешно управление и че държавните ръководители носят отговорност за действията си независимо от пола си.

От Аржентина до Исландия, от Африка до Азия – пътищата на първите жени президенти са толкова различни, колкото и държавите, които са управлявали. Някои са наследили властта в момент на национална трагедия. Други са я спечелили след десетилетия политическа борба. Трети са преживели войни, изгнание, диктатури и затвор, преди да застанат начело на страните си. Управлението им невинаги е било успешно, а политическото им наследство понякога остава дълбоко противоречиво. Но всички те са част от една историческа промяна – превръщането на женското президентство от изключение в реална политическа възможност. И сега, повече от половин век след като първата жена заема президентския пост в света, България също записва нова страница в тази история.

Редактор: Цветина Петкова