Правната комисия приключи с изслушването на кандидатите за Прокурорската колегия на ВСС

Приключи изслушването в Парламентарната комисия по правни въпроси на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на парламента. С 18 гласа „за“ всички членове на комисията подкрепиха единодушно всички кандидати да бъдат предложени на Народното събрание да бъдат обсъдени и последователно гласувани.

Бяха изслушани общо 21 магистрати, от които 13 кандидати за Съдийската колегия (СК) на ВСС и осем - за Прокурорската колегия (ПК). Те се борят за шест места в СК и пет места в ПК. Предстои кандидатите да бъдат гласувани от Народното събрание, като кандидатурата на всеки следва да бъде гласувана отделно с мнозинство от две трети – 160 гласа „за“.

Извървяхме един много дълъг път, в който с много критики и спорове в крайна сметка се обединихме около процедурните правила. А след това пак с доста спорове и критики проведохме и настоящата процедура. Аз лично и колегите ми са изключително удовлетворени от начина, по който протече това изслушване, защото действително се зададоха максимално много въпроси, чуха се различни гледни точки, събраха се много доказателства, даже и ненужни доказателства, но се събраха, за да няма съмнение в нещо, което е скрито, или създава съмнение относно професионалните, морални, нравствени качества на кандидатите". Това каза председателят на комисията Янка Тянкова от името на парламентарната група (ПГ) на „Прогресивна България“ след изслушването.

"Проведохме всестранно, чисто и пълно изслушване. Считам, че кандидатите представиха концепции, които отговарят на изискванията, отговориха търпеливо на всички наши въпроси. Съответно аз и моите колеги, които присъстваха на изслушванията, имахме възможност да придобием пълно и непосредствено впечатление от техните професионални качества и познания", каза Надежда Йорданова от името на ПГ на „Демократична България“. 

"Успяхме да придобием непосредствени впечатления от кандидатите и действително се вижда, че прекият контакт с кандидатите, а не само проформа, допринася към биографиите на тези хора и можем да си направим изводи за това дали те притежават необходимите професионални и нравствени качества", каза Стою Стоев от името на ПГ на „Продължаваме промяната“. 

Припомняме, че на 30 октомври се проведе Общо събрание на съдиите, на което бяха изслушани кандидатите за ВСС от тяхната квота. Общото събрание на прокурорите вече избра своите представители във ВСС, след гласуване в два тура.

Предстои следователите да проведат изслушване на своите кандидати и да изберат представител в новия ВСС.

Как протече изслушването в днешния ден

• Съдебната власт трябва да се прочисти отвътре, каза кандидатът за ВСС Иван Калибацев

Съдебната власт трябва да се прочисти отвътре, каза съдия Иван Калибацев, кандидат за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота, по време на изслушването в правната комисия. Съдия Калибацев е предложен за член на съвета от „Прогресивна България“. Той има над 22 години юридически стаж, който е преминал изцяло в органите на съдебна власт. Той е бил административен ръководител на две районни съдилища - Районен съд - Асеновград и Районен съд - Пловдив.

Видео: БТА

По време на представянето на концепцията си кандидатът посочи, че ВСС е основният орган който следва да гарантира и отстоява независимостта на съдебната власт и всеки магистрат и не трябва да има съмнения за външно въздействие върху неговата работа. Съдебната власт трябва да се прочисти отвътре, заяви Калибацев. Той ще настоява за активен диалог с останалите две власти.

Кандидатът предлага подобряване на механизма за подбор на кандидатите за младши съдии. Според него кадровата политика следва да започне с промяна на начина на провеждане на конкурси, обективна оценка за качествата на кандидатите и да няма външна намеса и влияние. Освен това процедурите следва да се опростят и облекчат.

Калибацев посочи, че трябва да има изменение на начина на подбор на административните ръководители в органите на съдебната власт и да се въведе предварително проучване на кандидатите, като се организират краткосрочни семинари и се проверяват техните умения.

Снимка: БТА

На въпрос от „Прогресивна България“ какво би се постигнало с въвеждането на електронното правосъдие в прокуратурата, Калибацев каза, че към момента няма такова в разследващите органи. Трябва да се създаде нов вид информационна система, която да позволи създаването на документи в реално време. Това ще позволи на наблюдаващите прокурори да реагират своевременно, като това ще ускори разследванията, обясни кандидатът. Той посочи, че целта му е да се създаде възможност всяка една от страните да може да участва в заседания дистанционно и така ще се оптимизира бюджета.

Попитан от ГЕРБ-СДС какви критерии би търсил при избора на административни ръководители, ако бъде избран, кандидатът отговори, че е необходимо да имат мениджърски умения.

В отговор на въпрос от „Демократична България“ какви действия трябва да предприеме кадровият орган, ако бъде оказано влияние, той отговори, че към момента ВСС има механизъм за това, но той не е достатъчно ефективен. Според него трябват активни действия, а не само декларация, за да се заяви категорично, че това е недопустимо.

На въпрос от „Продължаваме промяната“ относно избора и правомощията на главния прокурор Калибацев каза, че според са достатъчно ограничени правомощията му. По отношение на процедурата той посочи, че кандидатът трябва да е човек, който ще утвърди имиджа на прокуратурата, да е почтен и независим.

Попитан от „Възраждане“ относно съдебната карта и обединяване на съдебни райони Калибацев посочи, че страната се обезлюдява и се оказва, че органите на съдебната власт са големи като щат и ресурс, а работата им е малко. Това налага прекрояване на съдебната карта. Има много съдилища и прокуратури в малки населени места. Ако електронното правосъдие позволи да се водят съдебните процеси дистанционно, това би облекчило работата и териториалните отделения биха били активни само тогава, когато има нужда. Така няма да се поддържа постоянно човешки ресурс на място, обясни Калибацев.

• Членството във ВСС не е за защита на корпоративни и лични приоритети, каза съдия Красимир Комсалов, кандидат за съвета от парламентарната квота

Членството във ВСС не е за защита на корпоративни и лични приоритети, каза съдия Красимир Комсалов, кандидат за член на ВСС от парламентарната квота, при изслушване в правната комисия. Той отбеляза, че решенията на членовете трябва да се водят от Конституцията, законите и независимостта на съдебната власт.

Съдия Красимир Комсалов е предложен за член на ВСС от ПГ на „Прогресивна България“. Той има над 25 години юридически стаж, като професионалният му път е преминал основно през системата на наказателното правосъдие. Работил е в съдилищата в Пазарджик и София, а от ноември 2025 г. е председател на Окръжния съд в Пазарджик.

Снимка: БТА

При представянето на концепцията си той даде заявка за надграждане постигнатия прогрес на ВСС във взаимодействието му с други институции. В един колектив като ВСС е възможно да има различия в мненията, но моята работа ще е да създавам спокойна атмосфера. Искам да се насърчава добрата работа и творчеството на съвета, посочи Комсалов.

Той предлага въвеждане на строги изисквания за времето за разглеждане на делата. Кандидатът посочи, че тъй като ВСС няма законодателна роля, трябва осигури необходимото взаимодействие с парламента за такива промени, които според него ще са в подкрепа на гражданите и правосъдието.

"Ще работя за механизъм за защита на магистратите, подали сигнали срещу други магистрати", заяви Комсалов и добави обаче, че трябва да има и практически механизъм при информация за оказан натиск. Той посочи, че никога през кариерата си не се е повлиявал от чужд натиск.

Попитан от „Прогресивна България“ за мнението му относно закриването на специализирания съд той каза, че решенията на Народното събрание трябва да се уважават.

На въпрос от ГЕРБ-СДС за това какви критерии за избор на административен ръководител ще следва, ако бъде избран, Комсалов изброи - професионализъм, почтеност, колегиалност, комуникативност и управленски способности. Попитан какви принципи ще спазва в работата си, той отбеляза принципите за независимост и прозрачност, като добави, че смята да бъде открит и да информира периодично магистратите и обществеността за работата си. 

В отговор на въпрос на „Продължаваме Промяната“ дали е било разговаряно с него, за да бъде командирован в Специализирания наказателен съд, Комсалов заяви, че не са водени подобни разговори. Попитан за трите най-големи проблема, които този състав ВСС е завещал, кандидатът отбеляза влошената комуникация с магистратите, като уточни, че причината настоящия състав да работи вече десета година не е в него.

Относно реакцията на Съдийска колегия при сигнали за натиск върху магистрати, включително от членове на ВСС, тема поставена от „Демократична България“, Комсалов заяви, че е нужно колегията да изследва тези сигнали и да взима решения по тях. На въпрос  за информираността по дела и разследвания, която прокуратурата е длъжна да дава, съдия Комсалов отбеляза, че е нужен унифициран подход, като ще държи изключително много на прозрачността в работата на колегията и органите на съдебната власт.

Попитан от „Възраждане“ по отношението на предложението на Комсалов, магистратите на окръжно и районно ниво, с придобит с ранг и възраст да получават до 90% от заплащането на ВКС и ВКП, дали само това са необходимите критерии, кандидатът отговори, че трябва да се изследва и качеството на работа. Като проблем в това отношение обаче той открои липсата на достатъчно обективни критерии за това. Комсалов заяви, че като цяло идеята на тази мярка е да насърчи магистратите да кандидатстват за по-високите постове.

• Трябва да има публичен списък на забавените съдебни актове, смята кандидатът за член на ВСС Милена Карагьозова

Трябва да има публичен списък на забавените съдебни актове, защото един съдия не може да бъде чакан да изпише актовете си, заяви кандидатът за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Милена Карагьозова по време на изслушването си пред правната комисия.

Снимка: БТА

Съдия Милена Карагьозова е предложена за кандидат за член на ВСС от ПГ на „Прогресивна България“. Тя има близо 30 години юридически стаж, основно в системата на наказателното правосъдие. Работила е 21 години в Районния съд в Горна Оряховица, а от 2022 г. е съдия в Окръжния съд във Велико Търново, където от 2024 г. е заместник-председател и ръководител на наказателното отделение. Има и академичен опит като асистент по наказателно право.

В концепцията си тя подкрепи регулярното провеждане на конкурси. Карагьозова коментира, че по отношение на дисциплинарната дейност, ръководен принцип в работата ѝ ще бъде прилагането на ясни и еднакви критерии и принципност спрямо всички.

Видео: БТА

Карагьозова посочи още, че според нея независимостта на съдебната система трябва да се разглежда под два ъгъла - спрямо външни фактори, влияещи на цялата система, и независимост на отделните магистрати да не допускат намеса в пряката им работа.

Попитана от „Прогресивна България“ дали смята, че един съдия би могъл да разбере спецификата на прокурорската работа по-добре от някои прокурори, тя отговори, че съдията работи сам, разглежда актовете на прокуратурата и ги оценява. Карагьозова допълни, че освен това, ако мандатът на главния прокурор е седем години, а на член на ВСС е пет, тя би се върнала в съда, където избраният или неизбраният от нея няма да има „йерархично“ надмощие над нея.

В отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС дали ВСС трябва да има политическа квота, тя посочи, че според нея този модел функционира добре и допълни, че номинирането на съдии в прокурорската квота не би позволило да се развият зависимостите, които се наблюдават сега.

На въпрос от „Демократична България“ да обясни защо казва, че кандидатите за административни ръководители трябва да заявят предварително, че ако бъдат избрани, ще назначат свои заместници от по-долни нива на съда или прокуратурата, тя обясни, че подобно действие трябва да е много мотивирано. Налага се, защото това е изписано в закона като изключение, но в момента се е превърнало в норма. Кадровия дефицит е голям, но ръководителят може да търси и административни качества у своите заместници, освен професионалните, които конкурсите за повишаване гарантират, обясни Карагьозова.

Попитана от „Продължаваме промяната“ дали е имала контакти със Сотир Цацаров, Георги Чолаков или Борислав Сарафов и дали има допир до кръговете с влияние в съдебната система, Карагьозова отговори, че не е имало опити да ѝ се оказва влияние. По отношение на тримата изброени, тя каза, че веднъж се е срещала само с Цацаров, докато е бил главен прокурор, като само са се поздравили.

В отговор на въпрос от „Възраждане“ какви правила би предложила за вземането на кадрови решения в случаите, когато са внесени в последния момент, тя отговори, че не споделя тази практика и ще настоява за изготвянето на механизъм за превенция на подобни случаи.

• Мога да направя много за доусъвършенстване на Националния институт по правосъдие, каза кандидатът за член на ВСС Стефан Милев

Ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, мога да направя много за доусъвършенстване на Националния институт по правосъдие (НИП), каза кандидатът за член на съвета Стефан Милев по време на изслушването си в правната комисия.

Снимка: БТА

Кандидатурата на прокурор Милев е издигната от проф. Таня Йосифова от Университета по национално и световно стопанство и е припозната от „Прогресивна България“. Милев има над 20 години юридически стаж, работил е както в прокуратурата, така и в съда. Бил е прокурор в Софийската градска и Софийската районна прокуратура, заместник-районен прокурор и временно изпълняващ длъжността председател на Софийския районен съд. От 2023 г. е командирован в Софийския апелативен съд, а паралелно преподава „Наказателно право и процес“ в НИП. Автор е на юридически трудове и публикации.

Видео: БТА

ВСС трябва да се състои от независими от икономически кръгове политически партии, тайни общества и други зависимости. Никога не съм имал контакти с политици, тайни общества и никой никога ме ми е помагал в кариерното развитие, заяви в концепцията си Милев. Той допълни, че зад неговата кандидатура стои инициативна номинация.

По отношение на командироването Милев каза, че това е проблем. Зависи и от хората - колкото податлив може да бъде един титуляр, толкова може и един командирован магистрат, допълни Милев. Според него целият проблем се корени в блокираните конкурси. Милев каза, че въпреки всичко, има опасност командироването да се превърне в натиск и заобикаляне на конкурсите.

Милев изрази мнение и по отношение на взимането на решения по вътрешно убеждение. Странно ми е как се прилага закон по вътрешно убеждение, каза кандидатът. По вътрешно убеждение може да извадиш фактите от доказателствата, но другото е грешка, допълни той.

Попитан от „Прогресивна България“ за мнението му за йерархичността в прокуратурата, Милев отговори, че философията е да не се допуска беззаконие – горният прокурор следи по-долния да не прави нарушения. От друга страна, писмените указания важат само за това какви действия да бъдат извършени и как да бъде приложен материалният закон, но не как да се оценяват фактите, каза Милев. Относно устните указания той каза, че, макар да са недопустими, поне в прокуратурата продължават да се случват.

На въпрос от ГЕРБ-СДС коя идея възприема за по-целесъобразна – главен прокурор, излъчен от професионалната квота, или просто юрист, който не е от системата, Милев отговори, че няма значение. Имало е катастрофи и успехи, важни са личните качества. Следващият главен прокурор трябва да е обединител и чистач на репутационното петно, каза още Милев.  

В отговор на въпрос от „Демократична България“ как вижда ролята на ВСС в подготовката на новите магистрати, Милев  каза, че, ако бъде избран за член, може да направи много за доусъвършенстване на НИП. Той е на ниво, елиминира много пропуски, опитва се да запълни празноти в правното образование. ВСС има отношение към Института, защото назначава негов ръководител и определя програмите. Ако бъда избран за член, съм готов да поема тази дейност като своеобразен мой ресор, каза още Милев. Той допълни обаче, че един магистрат, вкаран по втория начин, няма как да бъде обучен дори от най-съвършените преподаватели в Института, защото винаги ще разчита на този втори начин.

Попитан от „Продължавам промяната“ кой е издигнал неговата кандидатура за и.ф. районен прокурор на София, Милев отговори, че това са осемте души, подписали се под номинацията му.

На въпрос от „Възраждане“ Милев отговори, че никога не се е възползвал от кариерния бонус и в цялата си карира е заемал позиции само след конкурси.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание за трети ден провежда изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Според предварително утвърдения график 20-имата кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември.