Мартин Николов-Елвиса: Голямото ми разочарование в „Игри на волята“ е Денислава

Голямата изненада в „Игри на волята“ Мартин Николов-Елвиса разказва откровено за отношенията си с останалите участници във формата и трънливия път до финала на най-екстремното риалити.

„Бях си поставил илюзорната цел да стигна по някакъв начин до финалната осмица, но не съм имал големи надежди да го направя. Това, което се случи, за мен беше сюрреалистично“, споделя Елвиса и признава, че образи като него не се харесват на всички.

Мартин след „Игри на волята”: Денислава ме надигра, а Виолета е много колоритен образ

„Влизаш в това предаване, хората виждат, че не си спортист. Изкарват ме милионер и започва големият хейт. Малко бяха вариантите да изглеждам положително, но исках да бъда себе си. И бях себе си през цялото време. Карах се, нареждах ги и играех играта по начина, по който сам я чувствах“, разказва финалиста и допълни, че не е сигурен кое точно е обърнало играта за него. „Може би се случи, когато от племето на Старейшините преминах в това на Гладиаторите. Беше много труден момент, но хората видяха, че мога да се справя, макар да не съм в своето племе и със своята коалиция. Видяха, че имам и качества. Аз наистина не си говорих с никой от племето на Гладиаторите. През цялото време стоях на един стол и гледах. Само Рълев идваше да си говори с мен и после го хокаха. Чувствах се много прецакан, две седмици преди финала да ми се случи това. Момчил ме премести, но на негово място и аз щях да постъпя така.“

Шампионът Иван Рълев: Ако Виолета не беше влязла в нашето племе, постоянно щях да съм на елиминации

Елвиса разкрива, че най-голямото разочарование за него в Игрите е била Денислава. „Единственият човек, който аз чувствах близък в предаването беше тя. Говорехме си по цял ден и си споделяхме какви ли не неща. Дори в синхрони тя е казвала, че съм единственият на когото вярва. Единственият, който ще остане зад нея, ще я пази. Плака, когато си тръгнах. Мислех, че сме много добри приятели. Никога не съм мислил, че тя ще предпочете мен пред майка си. Беше ми ясно, че ще играе с нея. Затова на единият съвет я попитах: „Ти щеше ли да играеш с мен?“ И тя отговори положително. По никакъв начин не съм ѝ бил сърдит. Разделихме се супер приятелски в Игрите. Но когато излязох и гледах, видях как не спира да ме храни – как съм ги манипулирал, как било възможно всички да ми се връзват на акъла и т.н. Обадих й се и я попитах дали не я е срам, когато се гледа по телевизията. Извини ми се, но не съм приел извиненията й. В момента тя се опитва да оправи образа си…“

Мартин разказва, че застава зад думите си спрямо Мастагарков, защото гледайки предаването е видял предателството от негова страна. И Виолета го е потвърдила. „В продължение на четири дена си говорим как Дунев не трябва да бъде капитан, защото ме прецака миналият път и му нямаме доверие. Капитан трябваше да бъда аз или Благо. И той се съгласи. Отиваме на съвета и той в последния момент гласува за Дунев. Помислих, че си прави майтап с мен. Така се настроих против него.“

Момчил: Спрях кафето, за да се подготвя за “Игри на волята”

Елвиса споделя, че в началото е бил изключително респектиран от Дунев, но начинът му на игра е бил потресаващ. „Той трябваше да излезе като авторитет от „Игри на волята“, а стана за посмешище. В играта беше постоянно сърдит и не си говореше с никого, когато го номинирахме. Започна да лъже, да маже..“

„Моето самочувствие дойде в битката на Чистилището, след която се върнах при племената. Тогава победих Мишо и Румен, а те бяха изключително силни. Тогава си повярвах, че мога да постигна нещо на Арената“, споделя Мартин.

За отношенията му с Момчил и Рълев

„Момчил е уникален човек и вътре си станахме страшно близки. Постоянно си говорихме на всякакви теми. При него проблемът беше, че постоянно иска да защитава по-слабите, нападаните. Като Робин Худ. Така беше и с Валентин, с Мастагарков, с Дунев. Искаше да ги защитава.

С Рълев сме много близки. Чуваме се почти всеки ден, излизаме постоянно. С тях двамата останах най-близък след Игрите.“

За връзката му с Емануела

„Имах дългогодишна връзка с нея. Но всяко нещо има своето начало и край. Карали сме се, а после сме се събирали около 20 пъти. Има неща, които тя не харесва в мен, дразни се. Аз също. Тя е много пиперлива и избухлива. Бяхме голям огън. Но няма да кажа нищо лошо за нея. Бил съм с нея в продължение на 6 години. Да плюя по нея е като да плюя по себе си. Тя ме изпрати в „Игри на волята“…“, признава той.

Какво е казал бащата на Мартин за представянето му на Арената, кое е първото, което е направил след излизането си от предаването? Защо след като завършва в пилотната паралелка на Немската гимназия заминава да учи в Англия, защо избира да не практикува юридическата професия и откъде идва прякора му, гледайте във видеото.  

Гледайте епизодите на “След Игрите” в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube.