Лило Петров: Романът „Майките“ изследва нарушената връзка между родител и дете

Неговият дядо е класикът и автор на „Тютюн“ Димитър Димов, а майка му е един от емблематичните съвременни писатели – Теодора Димова. Въпреки сериозната писателска традиция в семейството му, той също се осмелява да пише. Вече има две постановки зад гърба си, със сериозен успех, а в момента в ефира на NOVA върви сериала „Майките“, на който Лило Петров е сценарист. Сериалът „Майките“ е по книгата на майката на Лило. В историите на Мария Йотова журналистът разказва за семейния дълг на един млад българин.

Двамата се срещат в къщата музей на дядо му – Димитър Димов, а майка му е живяла в този дом за кратко, тъй като едва 6-годишна губи баща си. Лило споделя, че изпитва страхопочитание към таланта да дядо си има усещането за връзка с един велик човек и автор.

Егоцентрична майка и грижовна баба - как се расте в женско царство става ясно тази седмица в „Майките”

„Нямам щастието да съм го познавал, но цял живот го търся и преоткривам. Особен е процесът да прочетеш нещо и да виждаш писателя в него, но да виждаш и своя дядо. Романът „Тютюн“ е бързо окачествен като буржоазен, а Съюзът на българските писатели организира нещо като линч в продължение на 3 дни. Но едно писмо обръща ситуацията и това е писмо от Вълко Червенков към Димитър Димов. В него първият в държавата му споделя, че много харесва романа. След като писмото излиза наяве, отявлените критици променят мнението си. За да се излезе от положението, се взема решение, с което Съюзът препоръчва на Димитър Димов да пренапише романа. Втората редакция е със силни комунистически образи и един от тях е този на Лила, като противовес на този на Ирина. След промените през 1992 г. излиза отново  романа, след като вече не е необходимо да се следват насоките на соц реализма“, разказва Лило Петров.

Творецът споделя, че се интересува от темите за народния съд и тъй като се е чудел дали да имигрира, започва да си задава въпроси от къде и от какво бяга. Прави свои разследвания назад във времето и стига до извода, че историците са си свършили работата, но разказвачите на истории, не са. Това е причината за появата на първата му пиеса „Добролюб“, а по късно и „Ботушът“.

Алена Вергова: Благодарна съм, че участвах в такъв смислен проект като „Майките“

„Историите са някъде там, в някакво пространство и трябва да бъдат извадени, и разказани. В „Ботушът“ имам едва 4 персонажа от стотиците хиляди жертви на комунизма. Заглавието не е избрано случайно. Един от палачите, които са извършвали екзекуциите в зловещата нощ между 1 и 2 февруари 1945 г., в която елитът на държавата е избит, той всъщност сваля ботушите на Княза и дълги години ходи из София с тях, горд с постъпката си. Това е повод за заглавието, но има и метафоричен смисъл. Има вакуум за това, което ние знаем и тези събития под една или друга форма влияят на ежедневието ни, на света и на обществото ни. Младото поколение се опита да си отговори на въпроса от къде идва разделението и защо се мразим“, разкрива темите, които засяга в пиесите и които силно го вълнуват.

Петров разказва, че обича да се среща с ученици, които са гледали постановките и да отговаря на техни въпроси. Те не могат да повярват на повечето неща, които са се случили тогава. Затова и може би те започват да търсят и отговори. Признава, че има страх, че нещата, които са се случили преди години, могат да се повторят. През последните години сме свидетели на действия и призиви, които провокират омраза. Оказва се, че историята е спирала.

Сериалът „Майките“ е създаден от майка му Теодора Димова, а Лило Петров го адаптира за телевизия.

Петър Антонов: Сериалът „Майките“ разглежда сериозни теми, върху които всички трябва да се замислим

„Романът изследва нарушената връзка между родител и дете и последствията, до което водят. Струва ми се, че се засилиха случаите на крайни семейни драми и крайно отношение към децата.  Романът, в дълбочината, в която се гмурва в тези теми, беше задължителен за екранизация. Чрез него повдигаме теми, които виждаме основно в новините. Целта ни е да успеем да повлияем на хората, до бъдат по-близо до децата си“, признава сценаристът. Той си спомня времето, преди 20 години, когато майка му пише романа, тъй като му е задавала всевъзможни въпроси.

„В процеса на екранизация бяхме колеги с майка ми. Имам страхопочитание към нея като автор. Беше отзивчива за намесата ми и ми се довери. Стремили сме се да направим нещо, което романът направи на времето – една снимка на обществото ни, такова, каквото е“, споделя Лило Петров.

Признава, че дълго време се е занимавал с други неща, преди да посегне към писането. Когато се появи история, към която изпитва нещо като дълг, изпитва необходимост, тази история да бъде разказана. В съзнанието си се допитва до дядо си Димитър Димов, дали той би разказал и как точно, дадена история.

„Изпитвам отговорност една история да бъде разказана. Смятам, че трябва да разкажа максимално много истории за периода около и след 9 септември, за да не бъдат забравени. Защото моето поколение е последната бариера, преди те да бъдат забравени. След забравата опасността от повторение е все по-голяма“, категоричен е авторът.

Сериалът се реализира с подкрепата на ИА Национален филмов център, фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и световния дистрибутор BETA. Проследете видео поредицата от съвместната кампания на NOVA и УНИЦЕФ България – „Бъди до мен” в социалните мрежи на сериала, както и в каналите в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube.

Повече информация за „Майките“ може да откриете във Facebook страницата и Instagram и TikTok профилите на сериала.