Йонас Кауфман: В операта е важен моментът на настръхване, когато музика и емоция те заливат

Тази седмица страната ни отбеляза началото на „Тракийските награди за класическа музика“ – инициатива на оперната прима и продуцент Соня Йончева. На хоризонта вече се очертава следващият й мащабен проект. В края на август центърът на София ще се превърне в сцена на музика, която до сега е звучала единствено в най-престижните зали по света. „Гала в София 2026“ ще бъде открита на 25 август, когато Соня Йончева ще излезе на сцената редом до един от най-значимите гласове на нашето време –  този на Йонас Кауфман.

Светът го познава като краля на операта. Определян е като най-великият тенор на нашето време. Вече десетилетия името му буди възхищение, уважение и признание. Носител е на безброй престижни отличия и най-голямото – любовта на публиката тук и до последното кътче на света, където има почитатели на хубавата музика.

Йонас Кауфман внимателно избира сцените, на които пее и хората, с които заедно върви в музиката. От Метрополитън опера в Ню Йорк до Миланската Ла Скала, от Арена ди Верона до Баварската Национална опера. На 25 август той и Соня Йончева ще изпълнят заедно „Тоска“ на площад „Св. Александър Невски“. Изпълнил е над 70 роли в най-престижните оперни театри по целия свят. Критиката го обожава и казва, че изпълнява всяка роля с такава отдаденост, сякаш това е последния път, когато ще изпълни това произведение. Само за зрителите на NOVA от Мюнхен следва интервю с Йонас Кауфман.

Благодаря ви за това интервю! Как едно момче разбира, че иска да стане оперен певец?

„При всеки е различно. Със сигурност общото при децата, които по-късно поемат по този път е, любовта към музиката, желанието да я създаваш и ранния досег с класическата музика. Според мен това е решаващо.“

Но родителите ви нямат нищо общо с класическата музика. Как тогава открихте тази любов?

„Родителите ми бяха страстни почитатели на операта и концертите. Не са се занимавали активно с музика и не са свирили на пиано или друг инструмент. Но цялото ни семейство обичаше класическата музика. У дома звучеше буквално денонощно. Като дете често ходех с тях на опера, театър и концерти. Това силно ме очарова. Постепенно и аз поисках да се занимавам с музика и попаднах в детски хор. Това се оказа решаващо. Бях заобиколен от звук. Усещането да си потопен в музиката и да участваш в нея е изключително.“

Интервюто на Марина Цекова с Йонас Кауфман е в Баварската държавна опера и именно тук той гледа и преживява първите си спектакли като дете. Именно тук открива любовта си към този жанр. Първото представление, което гледа заедно със сестра си е „Мадам Бътерфлай“.

„Бях напълно омагьосан, а финалът – самоубийството ме разтърси дълбоко. Разбира се, заради музиката на Пучини, която е величествена. Децата нямат защитен механизъм като възрастните и за тях всичко е реално. Реакцията на сестра ми беше напълно различна. За нея това беше театър. Тя също се занимаваше с музика, но нямаше желание да е на сцена.“

Отнема ви време да поемете по този път. Защо?

„Това е голям риск. Винаги съм обичал музиката, но не бях сигурен дали съм достатъчно добър, за да се издържам с нея. Страхувах се, че ако се опитам да направя кариера, може да изгубя удоволствието от нея. В момента, в който нещо се превърне в задължение, няма гаранция, че ще продължи да ти носи радост. Често се превръща в работа и исках на всяка цена да избегна това. Започнах да уча математика с мисълта да имам сигурна професия, да печеля пари и да мога да издържам семейство. Пеенето оставаше за удоволствие. Разбрах, че мога да живея без математика и вероятно мога да живея без пари, но не и без музика.“

Получихте ли подкрепа от семейството ви, за да се занимавате с музика?

„Баща ми много обича музиката, но в Германия изразът е „изкуство без хляб“ и именно затова започнах нещо друго. Получих подкрепа от дядо си, който плати първите ми уроци по пеене и ми помогна да поема по този път – да последвам мечтата си. И днес повтарям това на младите хора – няма гаранции и при мен нямаше.“

Дядо ви успя ли да доживее до големия ви успех?

За съжаление, не. Почти никой не успя. Само майка ми. Баща ми почина на 65 години, когато бях в период на обучение и участвах в репетиции за първата си професионална продукция. Най-вероятно е усещал, но е тъжно колко още би могъл да види и преживее. Трябва да приемеш, че трябва да живееш живота си тук и сега, а не да отлагаш за някой ден. Имам известни резерви за понятието баланс между работа и личен живот, защото според мен младото поколение си вреди с него. Но не можеш да живееш само за работата.“

Имате 4 деца. Отделяте ли достатъчно време за семейството си?

„От няколко години работя по-малко. Правя по-малко оперни продукции. Почти не поемам нови постановки, защото те отнемат изключително много време. Приех и ролята на интендант на тиролския оперен фестивал в Ерл. Това не прави живота по-лесен, но го прави по-богат. Но сте права, че в първите години, когато децата ми бяха още малки, вероятно прекарвах твърде малко време у дома. В този етап от кариерата, човек може много да загуби, ако казва не."

Кауфман споделя, че сред децата му няма музиканти. Но всички са учили някакъв инструмент и са музикални. Може би най-малкият му син ще се насочи към театъра, защото е изключително екстровертен. Обича да се изявява и да е в центъра на вниманието.

„Хората в оперния свят се страхуват да не се превърне всичко като музей. Изпълняваме произведения от минали векове. Затова се търсят начини за модернизация и осъвременяване на репертоара. Разбирам това и често го подкрепям, но се стига твърде далеч. Една от основните причини хората да ходят на опера е, моментът на настръхване, когато музика и емоция те заливат. Това често липсва в съвременните композиции. Но не бива да се страхуваме да правим музика и театър за публиката.“

Оперните певци днес трябва ли да имат повече умения от поколението на Пласидо Доминго и Хосе Карерас?

„Определено изискванията са се увеличили. Хосе и Пласидо са били харизматични и добре изглеждащи. Но имаше други, при които беше трудно да повярваш, че могат да влязат в ролята на младия влюбен герой. Тогава се търсеха алтернативни средства за убедителност. Днес светът е друг. Колко тишина можем да понесем преди да ни стане скучно? Колко реализъм очакваме? Колко въображение влагаме? Затова и сценичният език става по-реалистичен и растат изискванията. Трябва да си физически издръжлив. Сценографията също е различна. Преди имаше декори, стени и илюзия, която подкрепяше звука. Днес често сцената е напълно открита и виждаш задния план. Това не пречи визуално, но акустично е сериозен проблем. Звукът не се носи по същия начин в залата. Животът на оперния певец днес е по-труден.“

На 25 август Йонас Кауфман и Соня Йончева ще изпълнят заедно „Тоска“ на площад „Св. Александър Невски“ в София. Лесно ли приема предложението да се включи в Гала в София 2026?

„Радвам се, когато певци или музиканти поемат инициативата и реализират свои идеи. Това е важно и необходимо. Малко изпълнители се осмеляват на тази стъпка. За мен беше важно да участвам. Миналата година пяхме със Соня Йончева заедно в Цюрих. Тя ми разказа за своя проект и за първия концерт. Постепенно започна да ме убеждава да се включа тази година. Изключително важно е с кого пееш. Това е решаващо. Все едно готвиш ястие. Можеш да готвиш скъп омар, но ако всички останали съставки са некачествени, резултатът няма да е добър. Всичко трябва да е на ниво, за да се получи нещо добро. На сцената се вдъхновяваме взаимно. Издигаме се един друг. Колкото повече може да даде партньора ти, толкова повече даваш и ти самият. Познавам Соня Йончева от много години – може би 20 години. Навремето я поканих за концерт в Австрия, близо до Виена. В онези години беше почти непозната, но и тогава беше изключителна.“

Какво да очакваме на 25 август на площад „Св. Александър Невски“ в София от „Тоска“?

„Мисля, че ще е едно от големите събития на годината. Соня Йончева е родена за ролята на Тоска. Изпълнява я блестящо. А аз Каварадоси – вероятно е ролята, която съм пял най-много в живота си, защото я обичам изключително много. Старая се да не повтарям прекалено често дадени произведения. Страхувам се да не се превърна в рутина, да не загубя удоволствието и да станат банални. Но не мога да й се наситя. Тя е толкова съвършено написана.“

NOVA е медиен партньор на събитието.