Росица Измирова черпи вдъхновение от всичко, което вижда навън...
11% е делът на хората с умствени и психически увреждания, които са регистрирани в Бюрото по труда. Много малко от тях действително успяват да намерят работа. Останали вкъщи, състоянието им се влошава.
В черната хроника обаче има и изключения. Едно от тях е Росица Измирова.
Първата й диагноза е поставена, когато била едва на шест месеца. Прави първите си стъпки на четири години. Следва трудно детство.
Историята на Росица, която живее в краен софийски квартал, обаче на спира до тук. Напротив – тя едва сега започва:
„Изведнъж миналата година около Йордановден видях, че тя рисува рози. И попитах: „Как може изведнъж да рисуваш рози?”. И тя каза „Някой ми движи ръката”, разказва майката на Роси - Недялка.
Въпреки че няма работа, Росица не се задържа вкъщи. Черпи вдъхновение от нещата, които вижда навън. Слуша и класическа музика.
Недялка Измирова се грижи сама за дъщеря си. Никога не се е опитвала да продаде произведенията й.
„Аз и сега не мога да преценя доколко това е талант. Това е начин на съществуване на дъщеря ми. Тя така живее, нейният живот е нейното рисуване. Това са нейните чувства, това е нейната радост, това е нейният живот”, споделя майката.
Доказателството за таланта обаче не закъснява. Росица кандидатства в Института за различните художници в Мадрид. И получава най-високата оценка.
В момента произведенията на Роси са изложени в галерия в испанската столица. Оттам искат обаче още нейни произведения.
Репортер: Марина Цекова
